Gnezdoto.net
Някой ден тази болка ще бъде полезна снимка: magic4walls.com

Някой ден тази болка ще бъде полезна

При цялото многообразие и богатство на един език понякога няма думи, които да могат да опишат състоянието на човек в определен момент от живота му. Изпитваме онази болезнена невъзможност словесно да облечем емоцията, а желанието да я споделим с останалите като тежък товар е по-силно от нас. Превръщаме я в бреме и отчаяно искаме някой да ни подаде ръка. И не толкова, защото сме слаби, а за да притъпим усещането за самотата в този момент. За да си докажем, че сме важни за някого и смисъл все пак има.

През каквото и да преминава един човек, той не бива да е сам. Напълно сам. Ние сме и винаги ще бъдем колективни същества.

Понякога обаче, и най-силният човек може да попадне в капана на болката. И да поиска да остане там. И няма думи, които да обрисуват колко страстно и яростно човек тръгва по пътя, който води само надолу. Там, където няма нищо, освен него и болната му, кървяща душа. Някъде, където може да се предаде на отчаянието, задавайки си едни и същи въпроси. И така, докато сам не прекърши себе си. И така, докато сам не убие надеждата.

Понякога именно най-силните хора са способни на самоунищожение, което нищо и никой от външния свят не може да постигне.

И това не касае интелекта ни. Няма никакво значение дали сме подвластни повече на емоциите или на разума си. Екстровертни или интровертни сме по природа. Дали пътят ни в живота е съпроводен от провали, след които сме продължавали по-силни от преди. Или напротив...

Казват, че всеки от нас има по една тъмна стаичка в душата си. Тя е нашето бягство от реалността, която не можем да понесем. Там всеки проектира най-големите си страхове, болки, угризения... Но да се затворим в нея е най-страшното решение. Защото в моментите на най-силна мъка, никой не бива да е сам..

Знам, че идва един момент...миг дори, в който нищо няма значение.

Нищо, което сме или не сме.

Но има значение колко бързо можем да си помогнем.

Колко бързо ще сме пак едно цяло със самите нас. Ще си позволим ли да продължим или ще се самоинквизираме?

Бъдещето или миналото.

Да си сянка на себе си в капан от обвинения и въпроси без отговор не е живот. Не си полезен никому, ако откажеш да се бориш и да вярваш.

И ако избора се свежда до това – поискайте си Бъдещето.

Автор: Боряна Енчева

Вижте още: СВЕТЪТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА НАШАТА СОБСТВЕНА СЪЩНОСТ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki