Logo
Печат на тази страница
Добре дошъл, страх! Приемам те, приеми ме и ти! снимка: magic4walls.com

Добре дошъл, страх! Приемам те, приеми ме и ти!

Цял живот ме мъчат страхове. Най-различни. Незначителни – от мнението на околните. И фундаментални – от смъртта, позора, неразбирането, самотата. И по-нататък.

Правя безразсъдни неща и после ме е страх. Правя правилни според моя морал неща – и пак ме е страх. За мен, за здравето ми, за децата ми, за хората, на които държа. За бъдещето. И от миналото. За другите. И от мен самата.

И честно казано, борбата с тези малки демони, които понякога ме парализират, не е много успешна. Страхът се прокрадва отвсякъде. Той е като онези малки буболечки, които гъвкаво се промъкват през фини цепнатини. Като студения въздух, който прониква въпреки добре уплътнените прозорци и те разболява. Като малкото своеволие, което си си разрешил и за което после горещо съжаляваш.

Страхът. Този рафиниран начин да наказваме себе си. Този добре прикрит аватар на вината. На погубената любов към нас самите. Този лабиринт, който ни отдалечава от свободата, любовта и чистото творчество.

Изчетох всичко, за което духът и разумът ми бяха готови, за да се справя със страха. По този път осъзнах колко е вярно клишето, че новото е добре преработено старо. Че много модерни учения и практики преповтарят по по-смилаем и разбираем начин древните текстове. Че някак всичко вече е казано от мъдреците - Руми („По този път остави сърцето да те води, защото тялото се колебае и е изпълнено със страхове"), Буда („Сърцето е градина, в която растат или състрадание, или страх, или гняв, или любов, а ти ги засаждаш"), Исус („В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта").

Четях и премислях. И все пак, тази скованост, породена от него не ме напусна.

Станах по-осъзната към страха, да, но не успяхме да се разделим. Поне сега го забелязвам по-отчетливо. Виждам го в хора, които на пръв поглед са дръзки, дори арогантни. В тези, които всеки ден, с всяка авантюра му се противопоставят. В плахите, в несмеещите да се обвържат, в оплюващите всичко и всекиго, в ревнивите, завистливите, в изплащащите индулгенции, в свръхзагрижените... Всички си го носим този страх и умело го покриваме с плащове различни чувства. Защото така е по-лесно.

Утвържденията – тези уж магични фрази, които ако повторя отново и отново, променяли личността, при мен не работят. Дори и милион пъти да си кажа – аз смело посрещам всичко в живота, сърцето ми няма да повярва в това. Напротив, приемам тези утвърждения като „позитивен" натиск. Като свръхизискване към бедната мен – още един повод да се страхувам, че няма да се справя.

Провалих се във всички ритуални упражнения и практики срещу страха. Макар че са помогнали на хиляди хора. Спортът, йогата, контактите с позитивни хора – дали пък не действат като дрънкалката, с която отвличаме вниманието на ревящото бебе. За малко те отдалечават от страха. Но после най-вероятно той ще се завърне.

И затова днес аз казвам – добре дошъл страх! Ти очевидно си част от този мой живот. И някак трябва да свикнем един с друг. И да си бъдем полезни. Няма да губя повече време да се боря с теб. Ти си ми бил нужен, пазил си ме, помагал си ми. И ти прощавам, че си ми пречил да направя толкова много неща. Парализирал си ме, но в тази моментна скованост, точно благодарение на теб, аз съм видяла невидимото.

Приемам те, приеми ме и ти. И нека продължим заедно по някакъв начин. За да се справим, пак заедно, с каприза си да контролираме всичко – себе си и света около нас.

Вижте повече за Станислава Ивкова и още статии от нея

Вижте още: НЯКОЙ ДЕН ТАЗИ БОЛКА ЩЕ БЪДЕ ПОЛЕЗНА

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 


©2020 -2021 GneZdoto. Всички права запазени