Gnezdoto.net
Резолюция за 2016 (от А до Я)

Резолюция за 2016 (от А до Я)

Амбицията. Иска ми се все повече да съумявам да градя амбициите си не спрямо постиженията на околните, а спрямо мен самата. Амбицията е да се сравниш с това, което си бил в миналото, и тогава да изискаш от себе си нещо ново и по-добро.

Благодарността. Тя се учи. С много повторение. Осъзнато. Когато сто пъти повториш, че си признателен за това, което можеше да нямаш, а имаш. Което можеше да не изживееш и да не споделиш с другите, а си успял. Тогава благодарността започва да изпълва сърцето ти. Благодарните хора си личат отдалеч – те са по-щастливи.

Вдъхновението. Обещавам си да спра да го чакам, за да направя това или онова. През последната година осъзнах, че вдъхновението идва, когато вече си започнал. И че се дисциплинира. През новата си обещавам да овладея това.

Горделивостта. Не е нужно да си крещящо арогантен, за да унижиш околните и да демонстрираш колко по-високо си се издигнал в света на илюзиите. Тихата горделивост засяга много повече и се помни по-дълго. Мълчаливото неодобрение, снизходителната усмивчица, благородното уж повдигане на рамене. Ако искам да съм добър човек, ще трябва да се простя с тях.

Детето. Всеки път, когато се засегна от хорското мнение. Винаги, когато приема нещата твърде лично и свръхреагирам, значи то се е обадило – детето в мен. То ме кара да искам да танцувам сама, да мечтая, да си фантазирам. Но когато трябва да се държа като възрастен, детето не бива да се появява. То няма работа в света на порасналите.

Етикетите. Които поставям на всичко. Разбирам и описвам света чрез тях. Те не са непременно осъдителни, не винаги са стандартни. Но така или иначе чрез тях намирам ориентири във взаимоотношенията с другите и в самата мен. Искам всички тези хора, чувства и предмети да осъмнат без етикетите, които съм им поставила. И тогава да видя света по нов и изненадващ начин.

Женствеността. Не е важна прическата, а моментът, в който решеш косата си. Не е важна дрехата, а начинът, по който я избираш, обличаш и носиш. Жалко, че човек трябва да поостарее, за да разбере, че най-женственото е да не те интересува какво мислят другите за теб. През новата година възнамерявам да се харесвам още повече.

Записките. Само ние си знаем през какво минаваме. И понеже трябва да споделяме с някого, а пък е трудно да намерим с кого, най-добре е да споделяме със самите себе си. Честно, без увъртания и с много съпричастност. Да си водя дневник, записки или както реша да ги наричам, е голямото ми обещание за 2016.

Историите. Гъмжат наоколо, някои буквално се загнездват в мислите и сънищата ми. Те са най-любопитното и смисленото. Заричам се да им обръщам повече внимание. Да събера различни истории и да ги преразкажа.

Йерархията. Може да е твърде егоистично, но ще дозирам присъствието в живота ми на хора и случки, които не принадлежат към йерархията от важни за мен неща. А тези, които тотално се разминават с представите ми за ценно и интересно, няма повече да си разреша да изтърпявам. Нямам време и сили за това, което намирам за далечно от своите търпеливо изградени в годините ценности. Това не означава, че го отхвърлям. Просто го приканвам да стои малко по-встрани от мен.

Картината. И понеже вече не страдам от илюзията, че съществуват перфектни хора, които правят само правилни неща. Понеже дори не вярвам, че при повечето от нас светлата страна преобладава над тъмната. Затова си обещавам да не пропускам голямата картина. Онази, която често забравям, когато дребнаво се дразня на това или онова. На голямата картина всеки и всичко си е на правилното място.

Лекотата. Често, когато малки пухкави облаци осейват синьото небе, си представям как съм стъпила на един от тях и пъргаво прескачам към най-близкия. С лекота, която човек може да почувства само когато е във въздуха или във водата. Е, с тази лекота искам да преминавам през дните и случките на новата година. Независимо колко предизвикателства ми носят те. Аз пък ще нося лекотата вътре в себе си.

Милостта. Още в Стария Завет е записано „Защото милост искам, а не жертва“. Да си милостив към себе си и другите е дяволски трудно. Но пък в кратките моменти, в които го постигам, се чувствам ангелски добре.

Не-то. Тази вълшебна дума, която понякога обърквам с „да“. Да я използвам в правилния момент – това е цяла наука, която прилежно усвоявам с времето. Към не-то трябва да се подхожда много отговорно, защото то е границата между ленивата плахост и силния дух. Продължавам да се уча да използвам категорично „не“, когато сърцето ми не желае нещо.

Отлагането. Твърде много важни неща отложих през изминалата година. И затова тук добавям още една важна дума с „О“ – няма Оправдание за постоянното Отлагане да направя нещо добро за себе си и за околните.

Пътят. Който съм избрала - толкова често се питам дали е правилният. Но не с несигурност, а за да си преповторя какво е важно за мен. Знам, че той криволичи и че е изпълнен с объркани знаци и препятствия. Но лутането също е част от пътя. Той е толкова широк и безкрайно дълъг, че човек лесно може да забрави закъде се е запътил. Някои твърдят, че е предначертан. Не знам. Аз си избирам малката свобода съзнателно да следвам посоката.

Радостта. От това , което се случва около мен – иска ми се да я пазя, като най-ценно чувство. Чувство, което припомнено, ми идва на помощ в трудни моменти. Толкова много радостни мигове имах през последната година, не бива да забравям как съм се чувствала тогава и споменът за тях ще продължава да топли душата ми.

Скуката. Напълно не приемам твърдението, че скучаещият човек е склонен да измисля глупави и нередни неща. За мен скуката е източник на най-полезните хрумвания. Тя помага да откриеш любимото си занимание и да разшириш кръгозора си. През новата година си пожелавам повече моменти, в които да не съм заета и от скука да правя това, за което все не ми е достигало време.

Търпението. Трудно е и затова все очаквам благодарност за това, че съм го проявила. А трябва да бъде търпелива най-вече заради самата себе си. Защото осъзнатото търпение е най-големият лек.

Ученето. С леко разочарование възрастната ми майка изтегли новогодишния късмет „успех в учението“. Замислих се, колко стандартно и несправедливо приемаме, че то е присъщо само на детството. Че има някакъв срок в живота, до когато трябва да натрупаш цялото знание, което можеш да понесеш. А после? Искам да получа от новата година нови и безценни уроци.

Финесът. Има хора, които само с присъствието си облагородяват всички наоколо. Без значение какво образование имат и колко са богати. Те правят нещата с финес. Със спокойна увереност и много елегантно. Точно на такива хора се възхищавам и много ми се иска да развия това у себе си.

Ходенето. С цел или без, когато е равномерно и осъзнато, то раздвижва тялото и успокоява мислите ми. Ще се постарая всеки път, когато мога, да замествам возенето с ходене.

Цветовете. Пожелавам си да се срещам с цветни хора, с красива природа, с великолепни гледки. В града цветовете са измити и мрачни. И поне веднъж в месеца ще бягам от тях, макар и за малко. Всеки сезон ще ми носи нови и любими цветове. Има едно прекрасно упражнение за повече осъзнатост – докато се разхождаш, да търсиш с очи само синия цвят. Ефектът от него е поразителен. Ще опитам да го направя с различни цветове.

Четенето. Хемингуей казва, че на света няма по-верен приятел от книгата. Пожелавам си много верни приятели и моменти на общуване с тях.

Шантажът. Той идва от много и различни хора около нас – и близки до сърцето ни, и по-далечни. Психолозите го наричат емоционално изнудване. Моментите, в които се изисква от нас да постъпим някак против волята си, за да не разочароваме или разгневим някого. Пожелавам си да разпознавам емоционалния шантаж, за да мога да му се противопоставям.

Щурците. Можеш да ги слушаш и да им се наслаждаваш, само когато замълчиш. И така е с всички дребни удоволствия. Обещавам си, че няма с празни приказки да нарушавам кратките моменти на безметежност и песента на щурците.

Ъгълът. От който разглеждам нещата и случките наоколо. Не ми се ще да е стандартният, а да разполагам с повече време и воля сама да преценявам. Да имам своята гледна точка, неповлияна от общото мнение. И да не се страхувам да я изразявам.

Югът. С неговите мотиви, музика, култура и навици. Привлича ме и възнамерявам да му посветя повече време. Харесват ми южняшката леност и всеотдайност, умението на хората от Средиземноморието да доставят удоволствие на себе си и на другите. Кухнята, естетиката и веселбите им. Надявам се 2016-та да ми даде повече от това.

Ядът, язвителността, яростта. Да са неприсъщи за годината, която е пред мен.

Вижте повече за Станислава Ивкова и още статии от нея

Вижте още: НЕ ПРОПУСКАЙТЕ УРОЦИТЕ! ДАЙТЕ СИ ВРЕМЕ!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki