Ние него или той нас?
- автор: Антония Нотева
- категория: Промени себе си, промени живота си
И по-конкретно: ние ли променяме света или той нас? Действие или реакция сме?
Всъщност, мога да защитя и двете гледни точки. Още по-точно казано: мисля, че и двете са верни. В повечето случаи „всичко” е истина, както и въпрос на гледна точка...
Все пак предпочитам да вярвам, че можем да променим света (най-малкото – нашия собствен). Ар Кели пее, че вярва в способността ни да летим, а Ерик Клептън – в способността ни да променяме света. Обожавам тези песни! Човешкият дух има нужда да вярва, че всичко е възможно. А Вселената не рядко го доказва на практика... при определени хора, които не знаят, че „не е редно” да могат определени неща.
Всеки избира върху какво да насочва фокуса на вниманието си, в какво да вярва. Истина е и звучи лесно, но не е. Социалната ни среда (семейство, приятели, обществото като цяло) определя голяма част от вярванията и убежденията ни и е необходим около 30-годишен опит, за да се ориентираме в какво всъщност вярваме самите ние. Животът или светът, зависи как ще го наречем, често ни предоставя различни предизвикателства, които ни влияят, променят, оформят. Някъде по пътя позагубваме детската си наивност, вярата в естествената победа на доброто над злото, желанието си да бъдем автентични, някоя и друга „нереалистична” мечта... Съществува голяма вероятност един ден да се събудим уморени от битките, страховете, загубите, и да не можем да си спомним какви сме били преди челния сблъсък с ежедневието на възрастен индивид...
В България песимизмът е част от народопсихологията. Често може да се чуе оплакване колко трудно се живее в тази държава и колко е закономерно да си нещастен и недоволен. Не казвам, че такива твърдения нямат своето основание. Но всъщност причините за щастие или нещастие не са извън нас, а са въпрос на избор. Например, ако се чувстваш потиснат и уморен от живота си, но отново включваш новините, за да чуеш поредната доза криминална хроника, а после и прогнозата за времето, която предрича ново нахлуване на вируси, дали очакваш (искаш) да се почувстваш по-добре? Ако редовно преглеждаш интернет за информация относно международните конфликти и новостите в химическите оръжия, дали всъщност „работиш” за мира? Или просто избираш да се чувстваш жертва на системата. Не казвам, че човек не бива да бъде обществено ангажиран. Но има разлика между това да си идейно и активно ангажиран с конкретна позиция и това редовно да си взимаш дозата недоволство от всички възможни източници...
В „Матрицата” (един много дълбок, макар и фантастичен филм) се говори за това как не можеш да живееш собствения си живот, докато си включен в общата матрица на заспалите съзнания. Е, в реалността е същото. Докато ти е по-лесно да избираш светът да те променя, няма как да почувстваш собствената си сила. Докато не поемеш риска да бъдеш различен, няма да разбереш на какво си способен. А си способен на всичко! Включително – да промениш този „всевластен” свят.
Как ли? Можеш да започнеш от собствения си микросвят. Например, да избереш какво да гледаш по телевизията и дали изобщо да я гледаш. Можеш като цяло да пресееш източниците си на информация. Можеш да избираш работата си, приятелите си, заниманията в свободното време. Можеш да избереш да поддържаш искрени и ценни отношения с близките си хора и крайно да ограничиш онези взаимоотношения, които те натоварват или са ти безразлични. Можеш да избираш мислите си, можеш автентично и навременно да изразяваш емоциите си, можеш да работиш върху личностното си израстване. Можеш да обичаш, вместо да мразиш. Като започнеш от себе си.
Всичко е въпрос на избор. При някои хора умората от живота води до промяна. При други – до предсрочна (емоционална) смърт. Нима светът е отговорен? Или ние самите?
Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея
