Дали наистина това, което не ни убива, ни прави по-силни

Дали наистина това, което не ни убива, ни прави по-силни

Знаете ли, че освен за посттравматично разстройство можем да говорим и за посттравматично израстване? Да, звучи парадоксално, но то се случва, когато след нещастие се появят нови перспективи пред човека и той активизира свои ресурси.

Всъщност травматично преживяване, свързано със стресова ситуация, поставена тежка диагноза или друго значимо за живота ни събитие може както да унищожи психиката ни, така и да я укрепне. При различните хора се случва по различен начин.

Ако например специалист от лекарски екип по време на война пострада от бомбардировките, той би могъл да пострада от дълбока клинична депресия или да преживее травмата и да намери смисъл в случилото се – да смята себе си за по-добър лекар, тъй като оценява по-добре нуждите на пострадалите, защото той самият е бил такъв, да оценява по-зряло ежедневните ситуации и да цени повече приятелите си. При втория случай той осъществява т.нар. посттравматично израстване.

По презумпция се счита, че след мъчителни ситуации хората преживяват тревожност, депресия, безсъние. Но психолозите събират все повече доказателства за това, че травматичната ситуация може да има двойнствен характер – тя може да подтисне ресурсите, може да разруши емоционалния баланс или напротив – да активизира ресурси и периодът да се възприеме като ново начало.

Хората, които реализират посттравматично израстване, говорят за „пет печалби”, които са придобили: осъзнали са своите собствени сили, развили са по-здрави взаимоотношения с околните, открили са нови перспективи в живота, разбрали са, че животът е много ценен и той трябва да се пази, развили са своята духовност и личността си.

Според проучвания 90 на сто от изследваните, които са преживели травматична ситуация казват, че в поне един аспект са развили посттравматично израстване. А едва 6-18% развиват посттравматично стресово разстройство. Което обаче изобщо не означава, че то не заслужава внимание или че не е важно да знаем за съществуването му.

Посттравматичното израстване не е свързано с отричане на реалността. Докато го постигнат, хората страдат и преминават през различни етапи. То не се случва изведнъж и не е свързано с отдалечено от реалността позитивиране. Важно е да се прави разликата! Когато преживеят травматично събитие, всички хора стават уязвими. Тези от тях, които съумяват да възобновят ресурси и да израснат, всъщност преминават през своята уязвимост – имат моменти на слабост, страдат, възможно е да имат депресивни епизоди. След това обаче не потъват в тези състояния, а намират ресурси у себе си и съумяват да продължат. Т.е. посттравматичното израстване не е противоположност на посттравматичното стресово разстройство, а по-скоро е път за приемане на случилото се, който не изключва преживявания, характерни за посттравматичното стресово разстройство.

Често концепцията за посттравматичното израстване е трудна за възприемане. Не можем да убедим човек, когото съдбата е изправила пред сериозно изпитание (война, терористичен акт, природно бедствие, тежка болест, смърт на близък и т.н.), че той трябва да приеме и продължи напред с това. Това е така, защото реално при него са се случили действително травматични събития (това не е само плод на неговото въображение). Много важно е в такива ситуации да не изискваме твърде много от пострадалите и да не им казваме реплики като: „Стегни се!”, „Всичко ще се нареди!”, „Излишно се притесняваш!”, „Животът продължава!” и т.н. Това би могло да влоши емоционалното им състояние.

Деликатен момент с т.нар. посттравматично израстване е разбирането за него от страна на хора, които допринасят за травматичната ситуация (насилници, изтезаващи, терористи, бойци и т.н.) Фактът, че някои жертви съумяват да се възстановят и/или да извлекат ползи за себе си в следствие от случилото се, не може да бъде никакво оправдание за тези, които създават травматичната ситуация. Има описани случаи, при които някои от нарушителите са правили опити да се оневинят пред себе си и другите, казвайки че дори жертвата им е трябвало да премине през това изпитание, за да достигне до ценни за нея неща. Никакво подобно средство не би могло да оправдае ситуацията!

Има критици на концепцията, които считат, че в посттравматичното израстване съществува елемент на илюзията – т.е. отчасти активизираните ресурси на човека му помагат, но отчасти са негова илюзия, която може да бъде непродуктивна, ако пречи на конфронтацията с травмата. По мое мнение това би могло да се случи, когато човек не съумява да постави ясни граници между позитивиране, което е извън реалността (фактите), и между т.нар. в позитивната психотерапия – позитивно претълкуване (търсене на ресурси за преодоляване на ситуацията). Последното е ефективно и би могло да спомогне за преодоляване на травмата.

Заобикалящата среда е доказан фактор за реализирането на посттравматичния растеж. Т.е. много по-често хората намират ресурси за преодоляване на дадена ситуация у себе си, когато някой друг човек около тях е направил същото. Например при ситуация на жена, жертва на насилие – вероятността за това, тя да се възстанови бързо психически след посттравматичен стрес, е по-голяма, когато друга жена в обкръжението и е дала личен пример за това, че е продължила живота си след сходна ситуация. Този факт предполага, че когато имаме потребност да отработваме посттравматичен стрес на група от хора, бихме могли да ползваме т.нар. позитивен пример.

Ако чувствате, че не можете да продължите живота си пълноценно след преживяно травматично събитие и/или усещате, че потъвате в депресивни състояния, в следствие на него, добре би било да потърсите психотерапевт, с когото да поговорите и да потърсите заедно път, който да ви поведе към посттравматичен растеж, за да можете да продължите да живеете. Също така, ако имате познати, които страдат от посттравматичен стрес, важно условие е да ги подкрепяте, да не изисквате твърде много от тях и да ги подпомогнете в решението да се консултират със специалист. Навременното съдействие от страна на психотерапевт, би могла да улесни значително процеса към възстановителен посттравматичен растеж.

Анелиа Дудина е психолог, психодрама асистент и водещ на групи за личностно развитие.

Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея 

Вижте още: ПРЕЖИВЯВАТЕ РАЗДЯЛА? ВИЖТЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА С ВАШАТА ФИЗИКА И ПСИХИКА В ТОЗИ МОМЕНТ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.