Какво ме спира да открия и последвам своето призвание?

Но ние, хората, сме се отклонили доста от този път. Първо, не вярваме, че притежаваме свой талант и специфично умение – чувала съм не един човек да ми казва: „Но аз не умея нищо конкретно и категорично нямам дарби...“! Второ, дори тези, които знаят какви са талантите им, често работят нещо съвсем различно с оправданието: „От това не мога да печеля, затова имам друга професия, с която изкарвам пари!“ или „Учих икономика, беше модерно, вече съм на години и е късно да сменям професията си!“, или класическото: „Имам семейство и отговорности, не мога да се занимавам с някакви свои капризи!“

Да, така правим ние, хората – работим работа, която мразим, стоим във връзки, които отдавна са изчерпани, започваме бизнес само за пари, без да харесваме дейността, и никога не се питаме: „ЗАЩО?“ Всъщност не знаем колко висока цена плащаме за това, че живеем така! Плащаме със здравето и щастието си! И само ако знаехме, че да откриеш и следваш своето призвание съвсем не е толкова страшно и трудно! А истината е, че когато го направим, животът ни става по-красив и по-изобилен. Точно когато живеем в унисон със своята мисия, ние ставаме много по-способни да се грижим за близките си, да бъдем отговорни и добри хора. Превръщаме се в по-добри родители, приятели, партньори, защото сме удовлетворени и щастливи. Само когато сме изпълнени с енергия, можем да даваме от нея на любимите хора.

Какво най – често ни спира да открием и да последваме своето призвание:
​
Не вярваме, че всеки има уникално място под слънцето. Решили сме, че хора с мисия са само Майка Тереза, Нелсън Мандела, Ганди или Далай Лама. Всеки от нас може да бъде като тях, защото всеки има своя мисия. Мисията може да не е свързана с цялото човечество, може да е свързана с нашето обкръжение. Има майки с мисия да отгледат щастливи и здрави деца, маникюристки с мисия да правят жените красиви, готвачи с мисия да доставят наслада на сетивата ни. Мисията (призванието) може да е нещо много семпло в нашите очи, но то е значимо за останалите. Най-лесно можем да открием какво сме призвани да правим като се запитаме коя е дейността, която ни изпълва със страст и може да я вършим с часове без да се уморим. Какво правим с такава любов, че не усещаме как минава времето? А следващият въпрос е – за какво най-често ни молят хората, кое наше качество използваме, за да отговорим на молбите на другите. Може би ни молят за съвет или да сготвим нещо вкусно, да помогнем с декорацията, да организираме събитие, да напишем текст, писмо. Призванието е там, където нашата най-голяма радост среща най-голямата нужда на света.
​
Мислим, че призванието ни е конкретна съществуваща професия, за която не сме квалифицирани. Призванието е свързано по-скоро с качества, които да изразяваме чрез професията си, а не с конкретна длъжност или бизнес идея. Ако имам дарба да изслушвам хората и да давам съвети, мога да съм психолог, коуч, учител по йога, но мога и да съм фризьорка, която изслушва и съветва клиентките си, автор на статии или просто да пиша постове във Фейсбук и да получавам писма с въпроси от хората. Всяка професия, която ми позволява да проявя своите уникални качества, е подходяща. А може да си измисля и мой нов, собствен формат.

Убедени сме, че от талантите и призванието ни не могат да се печелят пари! Това често е свързано и с друго погрешно вярване, че призванието е нещо артистично или духовно като дейност. Както казахме, качествата ни могат да се „пакетират“ във всякакви професии и бизнес дейности. Каквото и да създадете с много желание и страст, което да изразява вашата личност, то ще се търси от хората. Това значи, че едното условие, за да печелите добре, е изпълнено. Другото е да коригирате убежденията си за парите. Факт, че има много хора с призвание – учени, художници, духовни учители, които тънат в нищета. Това е поради ограничаващи вярвания за парите. С правилните убеждения за богатството, парите и работа, която ви носи удоволствие и е в помощ на другите, ви чака изобилие със сигурност.

Вярваме, че трябва да измислим нещо ново и уникално, за да кажем, че сме открили призванието си! Както казва Елизабет Гилбърт: „Светът е на доста години и всичко вече е правено.“ Това не ни пречи да добавим и ние – да напишем книга, да отворим арт магазинче, да нарисуваме картина, да организираме сватби. Това, което кара хората да търсят даден продукт или услуга не е, че няма друг такъв, а любовта и страстта, която създателят му е вложил в него... Те всъщност търсят вас чрез създаденото от вас. Така че спокойно станете поредният сватбен фотограф, козметик, писател... всичко, което изразява истинската ви същност!

Чакаме перфектните обстоятелства, перфектната идея и ясния знак, за да започнем. Такива никога не идват и това е клопка, която трябва да преодолеем. Страх и съмнение винаги има, но успяваме само ако стартираме въпреки страха. А знаците обикновено идват едва когато започнем, за да ни насочат. Пресметнатият риск е наше задължение ако искаме вълнуващ живот. Не е нужно всичко да е перфектно, за да започнем. Първоначалната идея може да търпи промени, да идват нови идеи, да подобряваме старите. Дори и когато започнем, не винаги е лесно и това не значи, че не сме на Пътя си. Каквито и трудности да срещаме, в края на деня трябва да се запитаме: „Въпреки всички проблеми и препятствия, заслужава ли си да продължа да правя това? Искам ли го достатъчно?“ Ако отговорът е ДА, значи това е призвание и един ден усилията ни ще бъдат възнаградени.

Вижте повече за Ирина Вълчева-Кръстева и още статии от нея

Вижте още: БИЗНЕСМЕНЪТ И РИБАРЯТ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.