Какво е омразата?
- автор: Нина Ежова
- категория: Промени себе си, промени живота си
Странно ли ще се почувствате, ако ви кажем, че омразата е задължителна част от развитието на човека? Още от малки изпитваме омраза и тя ни помага да се изградим като личности. Може би повечето от вас имат братя и сестри и си спомнят как са се карали, удряли и ревнували като малки. Може би някои от нас са предпочитали майка си или баща си и са правили разлика между тях. Разпознахте се, нали? Всички тези поведения са нормални, когато сме малки. Има си термин, който ги обобщава. Казва се “Едипов комплекс” и е развит от Зигмунд Фройд преди около 100 години. Валиден е и до днес. Проблематичен е, ако това поведение не си остане в детството, а ни ръководи и когато сме възрастни.
Защо мразим и понякога нараняваме ближния? Защото искаме внимание и любов, и то повече от него. Такава е системата. Трябва да сме най-отгоре. Всеки иска да се утвърди и да покаже, че съществува. Всеки иска място под слънцето. Тези искания също са нормални, въпреки че често ни е срам да го изкажем на висок глас. Проблемът е, че понякога забравяме да го кажем и на самите себе си. Колко често ви се е случвало да си кажете на висок глас – “Аз искам да съм известен, искам да имам много пари, да ме обичат?”. Не много често, нали?
Днес в интернет пространството често се срещат два типа личности (разбира се, всички сме различни, но тези два типа изпъкват сред останалите): тези, които нямат много потенциал, но пък имат в изобилие самочувствие, което ги мотивира да бъдат силни и да си вярват. Вторият тип са тези, които имат потенциал, понякога много потенциал, но нямат самочувствие, не вярват в себе си и така не могат да се развият. Как работи човешката психика при тези два типа хора?
Тези, които нямат много потенциал, за сметка на самочувствието, са много по-малко критични към себе си. Те действат, без да се замислят, говорят и шумят около себе си, а добре знаете, че в днешното общество е много важно да се създава шум, дори и да няма определена причина. Това, което прави едно събитие успешно, не е толкова събитието, а шумът, който се вдига около него. Съвременният човек е жаден за сензация. Проблемът на тези хора е, че те искат да си купят директно частен самолет, а може би трябва първо да изкарат книжка, да си купят кола, след това нещо по-голямо и след това да достигнат до самолета. Това ги прави неудовлетворени и шумът, който създават, не служи за нищо. Пък и “всяко чудо за три дни”, казва една българска поговорка.
При тези, които имат потенциал, но не го развиват, работи друг процес. Те са много критични към себе си. Мислят много, колебаят се. Искат да са перфектни, да не се изложат. При тях действията са много по-малко, за сметка на мислите. А знаете, че за да се постигне нещо, се иска повече действие. Когато човек е критичен към себе си, той пасивно обръща омразата, която по дефиниция, трябва да изпитва към другите, към себе си. Така се зараждат понякога ментални проблеми като депресия или меланхолия.
Затова, на човек му трябва равновесие. Той трябва да е по средата – нито да е много критичен, нито пък да е глух и сляп за каквато и да е критика.
Как се постига това равновесие? Лесно, бихме казали. С малко работа върху себе си – безшумно и несензационно.
Вижте повече за Ваня и Нина и още статии от тях
Вижте още: ПРИКАЗКА ЗА ЕГОТО И ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ
