Напред към себе си!
- автор: Ирина Янчева-Карагяур
- категория: Промени себе си, промени живота си
"...човекът е превъзмогнал природата - макар никога да не я напуска; той е част от нея, но веднъж изтръгнат от природата - вече не може да се върне при нея; веднъж изхвърлен от рая - състояние на първоначално единение с природата - херувим с огнени мечове му препречва пътя назад. Човек може да върви само напред..."
Ерих Фром - “Изкуството да обичаш”
Човекът се ражда като субект на природата.
Социумът го култивира и го прави социален индивид - дава му знания (сещате се за дървото на познанието), умения, подслон, принадлежност, признание, но в голяма степен и го потиска, защото го вкарва в конфликт с природните инстинкти, подбуди, поражда в него срам и вина, като побутва човека да се измъква от неудобството с изработване на защитни механизми (да ползва “смокинови листа”), да си слага маски, обвивки, някой път в по-голямо количество, отколкото е потребно, да играе неестествени за него роли. Колкото по-голям е конфликтът между природното и културното, толкова повече защитни механизми се изработват, толкова повече човекът се чувства сякаш загубил себе си....
Често срещам да се проповядва идеята - НАЗАД КЪМ СЕБЕ СИ.
Доколко обаче има смисъл да търсиш себе си там, откъдето си дошъл?
И друг въпрос: доколко всъщност си се загубил?
Всеки човек носи себе си (природния, първоначалния) вътре в себе си. И може да се заблуждава, че се е загубил, заради обвивките, които е формирал с цел хармонично съществуване в социума. Но може би се е отрупал с повече “смокинови листа” от необходимото? Или с някои от тях прикрива не това, което е нужно? Или са му позагнили тук-там и се нуждаят от замяна с нови, по-ефективни? Или пък вместо да си живее и да постига целите си, човекът твърде много се е фокусирал върху това, какво мислят за него другите и си губи живота в лъскането на обвивките?
Възможно ли е обаче да станеш отново субект на природата, да изтръгнеш от своето същество всичко, което си познал в годините на формирането на себе си като социален индивид, за да станеш първоначалния себе си? Да премахнеш езика, символите, представите, моралните норми, начините на взаимодействие, уменията за справяне, психологичните защити и т.н.. Помисли! Даже самото желание да намериш себе си идва вече от теб - социалния! Представи си да изтриеш и това си желание!
(Една добра илюстрация за човек, уж “завърнал се към себе си”, е Шариков от “Кучешко сърце” на Булгаков - животно с човешки глас, субект на природата. “Тук не плюй, там не ходи....! Салфетки, вратовръзки, “моля”, “мерси”.....Защо не ме оставите на мира, да си живея!”, “Правя каквото си искам, защото имам право!” И човекът на културата - Личност с голяма буква - проф. Преображенски му напомня, че освен нужди и потребности всеки има и задължения и не бива да отмята културните норми: “Намирате се на най-ниското стъпало в развитието....”, “Мълчете и слушайте! Мълчете и слушайте! И се учете поне в някаква, поне в най-малка степен да станете приемлив член на социалното общество!” Както знаем, всичко приключва с това, че Шариков се завръща съвсем “към себе си”, към първоначалния си животински образ, онзи без “смокиновите листа”.)
Очевидно, че идеята за ЗАВРЪЩАНЕТО към себе си носи определена абсурдност, тъй като тя предполага завръщането точно на “най-ниското стъпало”.
“...веднъж изхвърлен от рая - състояние на първоначално единение с природата - херувим с огнени мечове му препречва пътя назад...”
Без друго, ти не си и се загубил.
“...човекът е превъзмогнал природата - макар никога да не я напуска”
Намирането на себе си не става чрез завръщане, а чрез ИЗГРАЖДАНЕ на своята ЛИЧНОСТ. Личността, която знае, че се явява едновременно и субект на природата, и социален индивид (даже и с необходимите “смокинови листа”), че обединява в себе си и природното, и културното, и няма как да избере (или да се отърве от) само едното. Личността, която не търси начини да бяга от "себе си еди каква си" към "себе си някаква друга", а тази, която открива честността да погледне към себе си актуалната, и намира смелостта и отговорността да твори от себе си такава, каквато е сега - от своята природа, ползвайки инструментариума и съобразявайки се с нормите на културата.
От конфликта между теза (природата) и антитеза (културата, социалното) към синтеза на двете (творчеството, преображението).
Това е ключът. Себепознание, Креативност и движението НАПРЕД!
"Човек може да върви само напред..."
С пожелания за попътен вятър!
автор: Ирина Янчева-Карагяур
Вижте повече за Ирина Янчева-Карагяур и още статии от нея
Вижте още: САМОТАТА В НАС
