Защо никога не трябва да казваш "Ще бъда щастлив, когато..."
- категория: Промени себе си, промени живота си
Мнозина живеят така, сякаш един ден ще се озоват на място, наречено „щастие“, като че ли то е автобусна спирка. Въобразяват си, че тогава всяко парченце от пъзела ще си пасне на мястото, а те с въздишка на облекчение ще възкликнат: „Ето ме най-сетне... щастлив!“ И водещият мотив в историята на живота им е: „Ще бъда щастлив, когато...“
Всеки от нас трябва да направи избора си. Готови ли сме всеки ден да живеем с мисълта, че разполагаме с ограничено време, през което можем да направим най-доброто с наличните средства, или ще прахосваме настоящето в празни надежди за по-светло бъдеще?
Следващото откровение е написано от един осемдесет и петгодишен старец, научил, че умира:
„Ако можех да изживея живота си отначало, бих допускал повече грешки. Нямаше да съм толкова идеален. Щях да се забавлявам повече. Да бъда по-гъвкав. По-често щях да постъпвам глупаво, отколкото в това си пътуване. Всъщност не са много нещата, които бих приел на сериозно. Щях да съм по-безразсъден. И нямаше да бъда такъв чистник.
Щях да рискувам повече, да предприемам повече пътувания, да покорявам повече планини, да преплувам повече реки и да посещавам повече непознати места. Щях да ям повече сладолед и по-малко зърнени храни. Щях да преживея повече истински, отколкото въображаеми неприятности!
Знаете ли, бях един от онези хора, които живеят по график, разумно и обмислено по всяко време на денонощието, ден след ден. Е, преживял съм и хубави моменти, но ако трябваше да започна отначало, щях да се погрижа да бъдат повече – безкрайно повече.
Бях един от онези хора, които никога не тръгват на път без термометър, грейка с гореща вода, разтвор за гаргара, дъждобран и парашут. Ако можех да започна отначало, щях да пътувам с по-малко багаж.
Ако можех да започна отначало, бих се разхождал бос от ранна пролет до късна есен. Щях да се кача на повече въртележки, да съзерцавам повече залези, да играя с повече деца, ако можех да започна отначало.
Но нали виждате, не мога.“
Това послание не е ли едно прекрасно напомняне? Старецът е осъзнал, че ако искаш да бъдеш по-щастлив, ако искаш да живееш по-пълноценно, няма нужда да променяш света. Той и бездруго е прекрасен. Трябва само да промениш себе си.
Светът не е „съвършен“. Нещастието ни се измерва с разликата между обективната реалност и представата ни каква „трябва“ да е тя. Ако проявяваме повече гъвкавост, работата по нашето щастие ще стане значително по-лека. Неминуемо е да имаме предпочитания за начина, по който искаме да се развива животът ни, но трябва да вземем решението да бъдем щастливи независимо дали тези предпочитания ще се превърнат в реалност.
Както е казал един индийски гуру на ученика си, който отчаяно се опитвал да намери радостта от живота: „Ще ти издам тайната. Ключът към щастието е ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ!“
