Gnezdoto.net
Вярата е безгранична възможност да живееш, а не да съществуваш; да вървиш на светло, а не да се луташ в тъмнина

Вярата е безгранична възможност да живееш, а не да съществуваш; да вървиш на светло, а не да се луташ в тъмнина

Повярвай – искрено и открито, и светофарът веднага ще светне в зелено, за да ти даде път към безкрайността. Когато ВЯРВАШ, ти ставаш елемент от единната Вселенска система, която на всеки кръстопът в живота, във всяка ситуация и в моментите на избор ще ти подскаже вярното решение. Тогава наистина ставаш ЧОВЕК с главна буква, създаден по образ и подобие на Твореца, и отваряш светлото Начало в душата си, насочено към Любовта и Съзиданието.

ВЯРАТА е състояние на твоя вътрешен дух. Тя е универсално понятие, фундамент, основата на всички основи и свързващият елемент на останалите звена в една верига, която е и ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ. Без Вяра просто висиш в пространството – зависваш като компютър, изтръгнат от локалната и глобалната мрежа.

ВЯРАТА е безгранична възможност да бъдеш, а не да изглеждаш; да живееш, а не да съществуваш; да вървиш на светло, а не да се луташ в тъмнина.

***

...Беше преди няколко години. Тогава той беше толкова погълнат от една голяма сделка, че не разбра веднага смисъла на ставащото. Майка му в болница – това беше гръм от ясно небе! В рейса внезапно ѝ прилошало и я приели в безсъзнание.

Той незабавно заряза всичките си ангажименти и влетя, без да чука, в кабинета на завеждащия отделението по кардиология.

– Масивен инфаркт. Тя е в реанимация... Показателите ѝ са много лоши, правим всичко възможно, но... Не искам да ви давам излишни надежди... – внимателно започна докторът.
– Какво ви трябва? Пари, лекарства, най-добрите специалисти? Само кажете!

– Проблемът е в друго – сърцето ѝ е много слабо. Остава ни само да се уповаваме на Божията помощ... Не губете надежда! – непохватно го успокояваше завеждащият.

Пренебрегнал болничните правила и забрани, той се вмъкна в реанимацията. При вида на крехкото майчино тяло, което се губеше на фона на широката метална кушетка и омотано с безброй кабели, сърцето му се сви от болка. Тя лежеше в безсъзнание с включен апарат за командно дишане, някак изсъхнала, посивяла, съвсем стопена и угаснала на практика само за един ден. А може би е било така отдавна? Може би той, денонощно зает с работите си и вечно навит като пружина (тя казваше така), не го е забелязвал? В най-добрия случай, веднъж седмично – краткото му обаждане с формалния въпрос „Как си?“, припрените „отбивания“ при нея по празниците, затова пък – тлъста месечна сума „за живот“, която тя винаги приемаше с голяма съпротива и със сълзи в очите: „Благодаря ти, сине, но не ми трябва!“
„Какво ѝ трябва тогава?! – искрено недоумяваше той след поредното „сражение“ с упоритата си майка. – Най-сетне живее в хубаво, удобно жилище, наслаждава се на пълна свобода, няма парични проблеми, яде каквото ѝ се иска, почива си както ѝ се иска. Какво не ѝ стига?“

Едва сега, в реанимацията, уловил тънката, почти прозрачна ръка на майка си, той най-сетне разбра: не ѝ стигаше ЛЮБОВ! Неговата топлина, внимание и чувства не можеха да бъдат компенсирани с никакви пари и други материални облаги. Кога беше говорил с нея за последен път?... Просто така – от сърце, седнал в уютната ѝ кухня на чаша билков чай, който тя запарваше в смешното си чайниче на цветя. И при това, без тайничко да поглежда часовника си на всеки пет минути и без да се разсейва с непрекъснато звънящия мобилен телефон. Дори не можеше да си спомни кога се е случвало...

„Какво изобщо знаеш за мен?“ – един-единствен път с болка в гласа го попита майка му в отговор на негов незначителен упрек.

И наистина, какво знаеше той за тази жена, която го беше довела на този свят и му беше посветила живота си, а след това тихо и незабележимо се беше отдръпнала настрана? С какво живее, с какво диша, за какво мечтае, какво обича и какво всъщност ѝ се иска? Той така и не си беше направил труда да разбере – все нямаше време...

– Майчице, само не си отивай! Дръж се, много те моля! Толкова си ми нужна... – прошепна той и нежно целуна хладната ѝ ръка. – Скоро ще се върна, потърпи малко... Ще бъда с теб.

Той твърдо реши да бъде в болницата с майка си толкова време, колкото е необходимо за оздравяването ѝ. Непоколебимо вярваше в това. Тя не може да умре!
Не му беше трудно „да се разбере“ с персонала в болницата, че ще бъде в реанимацията не само през деня, но и през нощта.

Клим прекосяваше с бързи стъпки пустеещия болничен двор. Изведнъж някъде съвсем близо до него се разнесе тих звън. Лек и мелодичен, той разсече мразовития въздух и след малко се изпълни с цялото кристално разногласие на камбаните, като докосваше невидими струни в душата и отекваше в самото сърце... В малката църквичка на територията на болницата бе започнала вечерната служба.
Тръгна подир този звук като хипнотизиран и неочаквано за себе си се оказа в църквата. В мекия полумрак пропукваха свещи, осветяващи величавите ликове на светците по старите икони, миришеше на тамян и цареше невероятен покой. Приличаше на полузабравена картина от ранното му детство – с оживели аромати и усещания. Навремето, много отдавна, майка му понякога в неделя го водеше в малката църква недалеч от дома им. Харесваше му да разглежда позлатените стенописи, да вдишва този успокояващ мирис и самичък да пали свещ до Разпятието.

Като от някакъв вътрешен подтик, Клим поръча служба „за Здраве и Спасение“, купи свещи и се приближи до иконите. Той не беше запознат с атрибутите и обредите на вярата, не знаеше думите на молитвите и не беше свикнал да моли за помощ – още повече пък безмълвните светци. Но сърцето самό му подсказа правилните думи – те се лееха от дълбините на съществото му, отразявайки всичките му чувства, молби и желания. Клим дори не забелязваше дали произнася на глас или безмълвно шепне само с устни: „Господи, помогни! Дай ѝ здраве и спасение...“ Колко време се бе молил тогава? Минута, две или значително повече? „Не ѝ позволявай да умре! Моля Те!“ Вярваше ли в този момент? Трудно е да се каже – той не знаеше как трябва да бъде в действителност. Но чувстваше, че душата откликва на зова на сърцето и се отваря все повече и повече за благодатния поток, идващ някъде отгоре – от позлатените църковни куполи. Заедно с това растеше и крепнеше увереността му, че ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД. Може би точно това е ВЯРАТА?

Той излезе от църквата с лека и светла усмивка – тежестта, притиснала гърдите му, изчезна. Вече по обратния път, когато се връщаше в болницата, той отново свърна към църквата и напълни бутилка светена вода от малкото изворче в двора, като несъзнателно се огледа на всички страни – дали някой не е забелязал неговата „минутна слабост“.

Клим прекара в реанимацията няколко денонощия, без да се отделя от майка си и за миг. Тихо ѝ говореше, оправяше завивката и без да знае защо, периодично ѝ бършеше лицето и ръцете с водата от църквата.

На третия ден му се стори, че клепачите на майка му потрепнаха. Подчинявайки се на някаква вътрешна сила, той накваси с водата напуканите ѝ устни. А през нощта краткият му сън бе прекъснат от лекия допир на топлата ѝ ръка. Клим рязко отвори очи. Майка му, вдигнала с усилие ръка към главата му, едва чуто го попита: „Как се чувстваш, сине?“ И той се разрида – за първи път през целия си живот като зрял човек, без да сдържа горещите потоци на сълзите и чувствата си.

Майка му помоли за Библия. По-точно той я попита какво ѝ се иска. След смутения и плах отговор той още в ранни зори се отби в познатата църква и купи тази книга, като отново сърдечно се помоли със свои думи пред иконата на Спасителя.

И най-неочаквано тя му поиска прошка. Беше толкова искрено и сърдечно, сякаш наистина се беше провинила в нещо пред него. Но всъщност той трябваше да каже на майка си думи на разкаяние за онова, което най-после успя да си признае! Вероятно тя цял живот беше чувствала, че в душата си той постоянно я осъжда: за това, че не е живяла както трябва и е правила всичко погрешно; че е родила дете в горда самота; че толкова дълго е търпяла деспотичния му втори баща, без да се реши да си тръгне...

След известно време той отскочи за половин ден до офиса по неотложна работа, а когато се върна в реанимацията, майка му я нямаше. Краката му се подкосиха, дъхът му секна...

– Извинете, Клим Александрович, не успях да ви се обадя – виновно каза лекуващият лекар, забързан към него. – Тя се почувства много по-добре, състоянието ѝ се стабилизира и решихме да я преместим в болничната стая. Поздравявам ви, най-страшното е зад гърба ѝ!

Откъс от книгата „Кръстопът“ на Владимир Чеповой, изд. Гнездото

Ако искате да стоплите душата си, да проясните съзнанието си, прочетете тази книга. Срещата с нея е като приятелска ръка, протегната за помощ. Дори да имаш усещането, че потъваш, че се губиш, след прочита й със сигурност ще се почувстваш отново в безопасност, избрал уверено посоката... след поредния си кръстопът.

Нейният герой – самоуверен млад мъж, ще ви въвлече в своята увлекателна история, неусетно ще ви стане симпатичен и водейки ви през своите житейски кръстопътища, може би ще ви предизвика да се вгледате в своите собствени съдбовни моменти.

Клим е млад, богат, успял, самоуверен и дори леко арогантен бизнесмен, любимец на жените... и на съдбата. Докато не чува една диагноза. И не среща един мистичен и чудат непознат. Точно в момент, в който е тежко болен, съдбата му изпраща „полезните“ хора и „правилните“ ситуации и обстоятелства, които променят целия му живот.

Той ще се върне на много от своите кръстопътища... и ще оцени решенията, които е взимал... На тези кръстопътища ще срещне отново любовта към жената, която е изгубил, детето си, на което не е позволил да се роди, ще погледне за първи път през очите на родителите си, ще се сблъска отново с едно предадено приятелство, ще си спомни изгубените мечти и ще се опита да ги възроди отново, ще промени цялата си ценностна система и отношение към заобикалящата го реалност... И може би, накрая ще разбере смисъла на думичката „Щастие“!
Един роман или по-скоро философски поглед към живота - за неговите ценности, за обидата, за гнева, за страха, за липсата на любов, за потиснатите емоции, за нереализираните желания и мечти, за дружбата, за любовта и предателството, за алчността, за честността...

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ "КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА" ОТ АННА КИРЯНОВА - НАЙ-НОВАТА КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО "ГНЕЗДОТО". СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?

kaleidoskop na jivota gif

Анна Кирянова е известен психотерапевт и философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Нейните дълбоки и мъдри истории ще ви помогнат да погледнете на света по нов начин.

 


ЕСЕННА ПРОМОЦИЯ - 30% ОТСТЪПКА ЗА КНИГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО "ГНЕЗДОТО"!

"Не съществува трудност, която един час четене да не смекчи." Шарл дьо Монтескьо

1 esenna promocia 2022 650x650 min

 


ДВЕ ПРЕКРАСНИ КНИГИ ОТ Д-Р ЛИСА РАНКИН, КОИТО ЩЕ ВИ ПОМОГНАТ ПО ПЪТЯ КЪМ ИЗЦЕЛЕНИЕТО!: "ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ СТРАХА" И "ПОБЕДА НА УМА НАД МЕДИЦИНАТА" - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

„В самоизцелението няма нищо мистично и свръхестествено! Всичко е най-проста биохимия. Просто в човешкия организъм е заложен механизъм за самовъзстановяване и той очаква само да му създадем подходящи условия да направи това, което му е присъщо по природа – да твори чудеса!“ д-р Кели Макгонигъл!

2 knigi lisa rankin

Методи за лечение без лекарства! Научни доказателства за това, че човешкият организъм е способен да се излекува сам! 

Промоцията продължава до 31 октомври 2023 г.

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki