Gnezdoto.net
Защо никога не трябва да разголваш своята душа artandemotion

Защо никога не трябва да разголваш своята душа

Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи.

– Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги се опитвам да бъда мила и добра с тях, опитвам се да помогна както мога... никого не обиждам. И въпреки това не получавам и капка благодарност и уважение. Дори напротив, присмиват ми се, обиждат ме, а понякога и са открито враждебни към мен. Кажи ми какво да правя.


Учителят помислил малко и казал:

– Съблечи се гола и се разходи по улиците.

– Но това е лудост! – възмутила се девойката. – А и с какво ще ми помогне това? Освен да получа още обиди.

Тогава мъдрецът отворил вратата и сложил на масата огледало.

– Виждаш ли, – казал той – смяташ, че е безумство да покажеш пред всички голото си тяло, а в същото време ходиш с оголена душа. Тя е открита като тази врата и всеки може да влезе в живота ти. От друга страна хората гледат в душата ти като в огледало – независимо от твоите добродетели, те виждат отразени своите пороци. И затова се опитват да те клеветят, унижават и нараняват. Порочният човек винаги враждува с по-добрите от него – първо, защото не иска да признае, че някой е по-добър, и второ, защото не желае да се промени.

– Добре, но аз какво да правя? – попитало момичето.

– Ела, ще ти покажа моята градина.

Там мъдрецът продължил:

– Много хора са лицемерни и фалшиви и злоупотребяват с добродетелите на другите. Затова не разголвай душата си толкова лесно. Бъди мъдра и търпелива и разкривай качествата си малко по малко, когато опознаеш човека срещу себе си. Ето, виж цветята в градината ми. Те отварят своите пъпки постепенно, когато някой се грижи за тях и ги полива. И споделят красотата си с тези, които имат очи и сърце за нея. А хората, които късат цветчетата им и ги тъпчат с крака, никога не се докосват до техния аромат и красота. Бъди като цветята. Разкривай прелестта на сърцето си бавно и предпазливо. И то само за онези, които могат да я оценят.

Чудно нещо е човешката душа – никой не знае
къде се намира, но всички знаят как боли.

Притчата е част от сборника "ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki