Защо никога не трябва да разголваш своята душа

Учителят помислил малко и казал:

– Съблечи се гола и се разходи по улиците.

– Но това е лудост! – възмутила се девойката. – А и с какво ще ми помогне това? Освен да получа още обиди.

Тогава мъдрецът отворил вратата и сложил на масата огледало.

– Виждаш ли, – казал той – смяташ, че е безумство да покажеш пред всички голото си тяло, а в същото време ходиш с оголена душа. Тя е открита като тази врата и всеки може да влезе в живота ти. От друга страна хората гледат в душата ти като в огледало – независимо от твоите добродетели, те виждат отразени своите пороци. И затова се опитват да те клеветят, унижават и нараняват. Порочният човек винаги враждува с по-добрите от него – първо, защото не иска да признае, че някой е по-добър, и второ, защото не желае да се промени.

– Добре, но аз какво да правя? – попитало момичето.

– Ела, ще ти покажа моята градина.

Там мъдрецът продължил:

– Много хора са лицемерни и фалшиви и злоупотребяват с добродетелите на другите. Затова не разголвай душата си толкова лесно. Бъди мъдра и търпелива и разкривай качествата си малко по малко, когато опознаеш човека срещу себе си. Ето, виж цветята в градината ми. Те отварят своите пъпки постепенно, когато някой се грижи за тях и ги полива. И споделят красотата си с тези, които имат очи и сърце за нея. А хората, които късат цветчетата им и ги тъпчат с крака, никога не се докосват до техния аромат и красота. Бъди като цветята. Разкривай прелестта на сърцето си бавно и предпазливо. И то само за онези, които могат да я оценят.

Чудно нещо е човешката душа – никой не знае
къде се намира, но всички знаят как боли.

Притчата е част от сборника "ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.