Gnezdoto.net
Как да живеем пред лицето на страха и страданието – 12 правила, които ще ни дадат отговор

Как да живеем пред лицето на страха и страданието – 12 правила, които ще ни дадат отговор

Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване. Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. 

Западните медии наричат Джордан Питърсън „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му.

В своите „12 правила за живота“ прочутият психолог отговаря на най-сложните въпроси, които вълнуват всеки човек, като виртуозно преплита есенцията на хилядолетната човешка мъдрост, изумителните открития на авангардната наука и посланията на великата литература и философията. Питърсън разбива много от стереотипите на съвременното мислене. И в същото време издига на по-високо ниво съвременното разбиране за човешката личност.

12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад.

В 12 широкообхватни есета д-р Питърсън ни въвлича в един задълбочен разговор за дисциплината и отговорността, за смисъла на човешкия живот, за доброто и злото и за мястото на всеки от нас в сложното устройство на света. Хората имат нужда от този разговор, смята той, защото единствено смисълът, дълбокият смисъл може да ни подкрепи по време на неизбежните житейски трагедии.
„Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване. Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. Ние се нуждаем от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и нихилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.“

Опирайки се на изключително широките си познания в различни области, както и на клиничния си опит, д-р Питърсън ни предлага задълбочено и в същото време практично виждане за живота. Той обяснява сложните житейски проблеми с вещината на опитен психолог, но отношението му към читателя е искрено и по бащински загрижено. Успоредно с практичните съвети и примери посланията на тази книга докосват сърцето, умиротворяват духа и облагородяват ума. Дори и в най-сложните разсъждения за устройството на света Питърсън успява да посочи мястото на всеки отделен човек, неговата важна роля и отговорност.

С тънък хумор, блестяща логика и богата информация, книгата обяснява защо трябва да оставим на мира децата, които карат скейтборд, и какво можем да научим от нервната система на омарите; защо е толкова важно да стоим изправени и по какъв ужасен път вървят хората, изпълнени с негодувание, арогантност и отмъстителност; как да живеем пред лицето на неизбежното човешко страдание и защо трябва да се стремим към смисъла, а не към щастието. И още...

ВИЖТЕ ФРАГМЕНТИ ОТ КНИГАТА:

 

Правило 1 ИЗПРАВЕТЕ СЕ

Ако човек има лоша стойка на тялото – стои прегърбен, с увиснали рамене, с хлътнал гръден кош и наведена глава – и изглежда незначителен, смачкан и безсилен, той наистина ще се чувства незначителен, смачкан и безсилен. А реакциите на другите само ще засилват това усещане. Хората, подобно на омарите, се преценяват взаимно отчасти и по осанката. Ако видът ви издава поражение, околните ще ви възприемат като неудачници. Но ако изправите глава и рамене, тогава ще ви погледнат с други очи и отношението им ще се промени.

......

Да се изправиш, не е само физически акт. Защото ти не си само тяло. Ти си дух, а също и психика. Да се изправиш физически, предполага, призовава и изисква да се изправиш метафизически. Да се изправиш, значи да поемеш съзнателно, по собствена воля, товара на Битието. Нервната ти система реагира по един изцяло различен начин, когато приемеш осъзнато условията на живота. Така откликваш на предизвикателството, вместо да се готвиш за най-лошото. Виждаш съкровището, което се пази от страшния змей, вместо да трепериш при мисълта, ужасно реалната мисъл, за неговия пазител. Тогава пристъпваш напред, за да заемеш своето място в йерархията на доминиране, за да влезеш във владение на територията, която ти се полага, и да афишираш твърда готовност да я браниш, разширяваш и облагородяваш.

......

Погрижете се за стойката си. Не се прегърбвайте и не стойте с наведена глава. Казвайте това, което мислите. Изразявайте гласно своите желания, сякаш имате право на тях – или поне същото право, каквото имат и другите. Ходете изправени и с поглед, насочен право напред. Позволете си да бъдете опасни.
Хората, включително и вие, ще започнат да допускат, че сте компетентни и способни (или поне няма незабавно да заключат обратното). Окуражени от положителните реакции, които получавате, ще установите, че усещането ви за тревожност започва да намалява. След това ще откриете, че вече ви е по-лесно да забелязвате неуловимите социални сигнали, които хората си разменят при общуване. Разговорите ви ще протичат по-гладко и в тях ще има по-малко неловки паузи. Така ще се увеличат шансовете ви да срещате повече хора, да общувате с тях и да ги впечатлявате. Ако следвате този подход, вероятността да ви се случват хубави неща ще нарасне значително – нещо повече, случването на тези хубави неща ще ви кара да се чувствате все по-добре.

12 rules horizontalen 50 min

12 rules horizontalen 50 min

Правило 2 ОТНАСЯЙТЕ СЕ КЪМ СЕБЕ СИ КАТО КЪМ ЧОВЕК, ЗА КОГОТО СТЕ ОТГОВОРНИ

Съдбата на човека е вечно да обитава реда, обкръжен от хаоса. И вечно да населява територията на познатото, заобиколена от тази на непознатото. Когато поддържаме равновесие и взаимодействаме правилно и с двете, преживяванията ни са изпълнени със смисъл. Ние сме се приспособили, в най-дълбок дарвинов смисъл, не към веществения свят на предметите, а към метареалностите на реда и хаоса. ... За да се справим с тази фундаментална дуалност, трябва да умеем да пазим равновесие, стъпили здраво с единия крак в реда и сигурността, а с другия – в хаоса, потенциалната възможност, възхода и приключението. Когато животът внезапно се разкрива пред нас, пълноценен, вълнуващ и смислен; когато сме толкова погълнати от това, което правим, че не усещаме как минава времето – точно там и точно тогава ние стоим на самата граница между реда и хаоса. ... Във всяко едно отношение това е най-доброто място, на което можем да бъдем. То е там, където – и когато – животът ни има смисъл.

......

Ако можехме да живеем в Истина; ако можехме да изричаме Истината, тогава отново бихме тръгнали рамо до рамо с Бог, бихме уважавали и себе си, и другите, и целия свят. Само тогава ще бъдем способни да се отнасяме с истинска грижа към себе си. Ще бъдем способни да спасим света и да поправим нещата. Да превърнем земята в Рай, в какъвто искаме да живеят любимите ни хора, а не в Ад, на който с презрението и омразата си обричаме всички.

......

Може да съм нечий приятел, съпруг или любим, но аз имам моралното задължение да преговарям в своя полза, както другите – в тяхна. Не го ли направя, тогава се превръщам в роб, а другият се превръща в деспот. Какво хубаво има в това? За взаимоотношенията винаги е най-добре, когато и двамата партньори са силни. Нещо повече, съществува незначителна разлика между това да застанеш на своя страна, да се защитиш, когато си подложен на тормоз, потискан и поставен в зависимост, и това да се застъпиш за някой друг. Това означава, отбелязва Юнг, да приемеш и обикнеш грешника в теб така, както можеш да простиш и да подадеш ръка на другия, който също е грешен и несъвършен.

......

Помислете за бъдещето си и се запитайте: „Какъв може да стане животът ми, ако се грижа добре за себе си? Коя кариера ще ме мотивира да се развивам, да бъда продуктивен и полезен, така че да поема своя дял от отговорността и да се радвам на резултатите? Когато имам възможност, какво мога да направя, за да подобря здравословното си състояние, да разширя познанията си и да направя тялото си по-силно?“. Трябва да знаете къде се намирате сега, за да можете да начертаете курса си занапред. Трябва да знаете кои сте, за да сте наясно с какви оръжия разполагате и как да се мотивирате и подготвите, за да компенсирате слабите си страни. Трябва да знаете къде отивате, за да можете да ограничите хаоса в живота си, да внесете повече ред и да дадете на света божествената сила на Надеждата.

......

Не подценявайте силата на ясната визия и посока. Това са мощни оръжия, които имат способността да превръщат непреодолимите на пръв поглед препятствия в проходими пътища и изобилие от възможности. Оръжия, които укрепват силата на всеки човек. Започнете от себе си. Погрижете се за себе си. Определете кои сте вие. Усъвършенствайте личността си. Изберете своята посока и формулирайте ясно смисъла на Битието си. Както брилянтно отбелязва великият немски философ Фридрих Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как“.

 

Правило 3 ПОДБИРАЙТЕ СИ ТАКИВА ПРИЯТЕЛИ, КОИТО ВИ ЖЕЛАЯТ НАЙ-ДОБРОТО

Не всеки неудачник е жертва и не всеки паднал на дъното иска да се изправи (разбира се, има и такива, които не само искат, но и успяват). Много често хората са склонни да приемат и дори да преувеличават собственото си страдание (и това на другите), за да могат да го размахват като доказателство за несправедливостта на живота.

......

Преди да решите да помагате на някого, поинтересувайте се защо този човек е в беда. Неразумно е да приемате, че той или тя е невинна жертва на несправедливите обстоятелства. Това е най-невероятното, а не най-правдоподобното обяснение. И клиничният, и житейският ми опит показват, че нещата никога не са толкова прости. Освен това, ако се хванете на въдицата, че всички беди са се случили от само себе си и жертвата не носи никаква отговорност за положението си, значи да отречете, че този човек е имал някакво влияние върху миналото си (и оттам – върху настоящето и бъдещето). По този начин вие го лишавате от всякаква власт върху живота.

......

Ако смятате, че даден човек е неподходящ за приятел на сестра ви, на баща ви или на сина ви, защо вие оставате негов приятел? От лоялност, ще кажете вероятно. Само че това не е никаква лоялност, това е глупост. Лоялността е нещо, което се договаря, справедливо и честно. Приятелството е взаимно договаряне. Вие не сте морално задължени да подкрепяте човек, който превръща света в по-лошо място, отколкото е. Точно обратното. За свои приятели би трябвало да избирате хора, които се опитват да подобрят, а не да влошат нещата. Не е егоистично да предпочитате хората, които са добри за вас – това е най-правилното решение. Нещо повече, да общувате с хора, които започват да се справят, защото виждат как вие се справяте, е правилно и достойно за възхищение.
Ако се заобикаляте с хора, които ви подкрепят по пътя нагоре, те няма да търпят да бъдете цинични и разрушителни. Те ще ви насърчават, когато сте добри към себе си и към околните, и деликатно ще ви укорят, когато не сте. По този начин те ще ви подтикнат – внимателно, но твърдо – да направите това, което трябва. Хората, поели по пътя надолу, ще сторят точно обратното. Те ще предложат цигара на бившия пушач и питие на бившия алкохолик. Ще посрещнат със завист и успеха, и доброто, което правите. Ще ви лишат и от своето приятелство, и от подкрепата си или ще ви накарат да си платите скъпо както за едното, така и за другото. Ще омаловажават успехите ви, като изтъкват собствените си постижения, реални или въображаеми. Но преди всичко ще ви дърпат надолу, защото на фона на вашия нап­редък техният провал ще изглежда още по-страшен.

Не си мислете, че е по-лесно да се обградите с мотивиращи хора, които са добри за вас, отколкото с такива, които са направо токсични и само ви вредят. Защото не е така. Добрите, мотивиращи хора са идеал. Нужна е сила, за да се осмелите да останете близо до тях. Покажете смирение, но и смелост. Преценявайте добре и се пазете от прекалено безкритичното състрадание и съжаление.
Подбирайте си такива приятели, които ви желаят най-доброто.

 

Правило 4 СРАВНЯВАЙТЕ СЕ С ЧОВЕКА, КОЙТО СТЕ БИЛИ ВЧЕРА, А НЕ С НЯКОЙ ДРУГ ДНЕС

Ако си един на милион, но си роден в днешния Ню Йорк, там има поне още двайсет души като теб. Днес повечето хора живеят в големите градове. Освен това ние сме дигитално свързани с всичките седем милиарда души на планетата. Нашите йерархии на успеха са главозамайващо отвесни.
Колкото и да си добър в даденa област, колкото и високо да оценяваш постиженията си, винаги ще има някой, в сравнение с когото ще изглеждаш некомпетентен. Може да свириш доста сносно на китара, но това не те прави Джими Пейдж или Джак Уайт. ... На кого му пука дали си министър-председател на Канада, когато някой друг е президент на Съединените щати?

Във всеки от нас живее един критичен вътрешен глас и наблюдател, който е наясно с тези неща. Той е предразположен да вдига много шум. Готов е във всеки един момент да порицае посредствените ни усилия. Но ние се нуждаем от тази критика.

......

Осмелявай се да бъдеш опасен. Осмелявай се да бъдеш честен. И най-вече: осмелявай се да изразяваш себе си, да заявяваш открито (или поне да признаеш пред себе си) какво е важно за теб и би изпълнило живота ти със смисъл.

......

От какво имаш нужда? Как искаш другите да разговарят с теб? Какво искаш да получаваш от тях? С какво се примиряваш или се преструваш, че харесваш, просто по задължение или от чувство за дълг? Обърни се към твоето недоволство. Макар и патологична, тази емоция може да ти разкрие много. ... Недоволството винаги означава едно от следните две неща: негодуващият човек е или незрял (при това положение той трябва просто да млъкне, да спре да се оплаква и да се вземе в ръце), или е подложен на тиранично отношение (в такъв случай негов морален дълг е да проговори и да каже истината). Защо ли? Защото с мълчанието си ще навреди много повече. В даден момент, разбира се, е много по-лесно да замълчи и да избегне конфликта. Но в перспектива последиците ще бъдат гибелни. Когато имаш какво да кажеш, мълчанието е лъжа – а лъжата е това, което подхранва тиранията. Кога трябва да се опълчиш на потисника въпреки опасността? Когато започнеш да храниш тайни фантазии за отмъщение; когато животът ти е съсипан и сърцето ти се изпълни с желание за унищожение и разруха.

......

Внимавай, когато се сравняваш с другите. Зрелостта засилва твоята индивидуалност. По този начин проблемите ти – финансови, интимни, психологически и други – стават субективни и специфични. Те са неделима част от по-широкия уникален контекст на твоето съществуване. Кариерата и професията ти служат (или не) по определен начин и взаимодействат с всички останали аспекти на живота ти по много специфичен начин. От теб зависи как ще разпределиш времето си между тях. Ти решаваш кое да пуснеш и кое да преследваш.

......

Тъй като винаги съпоставяме това, което е, с това, което може да бъде, съвсем естествено ние се стремим към второто. Проблемът е, че понякога се целим прекалено високо. Или прекалено ниско. Или просто произволно. В резултат на това се проваляме и живеем в разочарование – дори отстрани да изглежда, че всичко ни е наред.

......

Настоящето винаги ще бъде несъвършено. Но може би по-важно е не мястото, от което тръгваш, а посоката, в която вървиш. Навярно щастието може да бъде намерено само по пътя нагоре, а не в мимолетното задоволство, което те очаква на следващия връх. До голяма степен щастието е надежда, независимо в каква мрачна преизподня се е зародила тази надежда.

......

Обръщай внимание. Фокусирай се върху заобикалящата те среда, физическа и психологическа. Избери нещо, което те дразни, притеснява и не ти дава мира и което можеш и искаш да промениш. Можеш да откриеш кои са тези неща, като си зададеш (с искрена заинтересованост) следните три въпроса: „Какво ме притеснява?“, „Мога ли да го променя?“ и „Наистина ли имам желание да го променя?“. Ако отговориш с „не“ дори само на един от тези въпроси, помисли за нещо друго. Свали летвата. Потърси нещо, което те притеснява и което можеш и искаш да промениш, и го промени. За този ден това е достатъчно.

......

Ако вътрешният ти глас те кара да се съмняваш в смисъла на твоите усилия – на собствения ти живот или на живота въобще, – вероятно трябва да спреш да го слушаш. Ако използва същите клевети и срещу хората около теб, някои от които доста успели, тогава какво доверие можеш да му имаш? Явно говори празни приказки без никаква практическа мъдрост. „Винаги ще има хора, които са по-добри от теб“ – това е типично за нихилизма клише. Също като фразата: „Какво значение ще има това след хиляда години?“. В този случай правилният отговор не е: „Да, наистина, всичко е безсмислено“. Ето какъв е правилният отговор: „Всеки идиот може да посочи достатъчно дълъг период от време, след който нищо няма да има смисъл“. Това са общи приказки, а не задълбочена, критична оценка на Битието. Това е евтин трик на рационалния ум.

12 rules horizontalen 50 min

12 rules horizontalen 50 min

Правило 5 НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ДЕЦАТА СИ ДА ПРАВЯТ НЕЩА, КОИТО ВИ КАРАТ ДА НЕ ГИ ХАРЕСВАТЕ

Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важ­ното, правеше го нарочно, а не по необходимост. Не беше на предела на силите си – като баща можех да позная по тона му. То дразнеше родителите си и стотици други хора, за да привлече внимание. Може би имаше нужда от нещо. Но това не беше начинът да го получи и родителите му трябваше да му го покажат. Вероятно ще възразите, че са били „изтощени от дългия полет и часовата разлика“. Но ако бяха отделили трийсет секунди, за да решат проблема, щяха да сложат край на тази позорна сцена. Един по-грижовен родител не би позволил детето му да се превърне в обект на презрение от страна на тълпата.

......

Когато дъщеря ми беше малка, едно дете я удари по главата с метално камионче. Година по-късно станах свидетел как същото това дете блъсна злобно по-малката си сестричка върху една стъклена масичка за кафе. Майка му го взе на ръце (него, а не изплашената си дъщеря) и кротко му каза да не прави така. Междувременно го потупваше утешително по начин, който недвусмислено изразяваше одобрение. Тя възпитаваше един малък бог – господар на вселената. Това е тайната, неизказана цел на много майки, голяма част от които се изживяват като застъпници на равенството между половете. Тези жени ще се противопоставят енергично на всяка заповед, излязла от устата на един мъж, но ако синът им, зает с много важна видео игра, поиска сандвич с фъстъчено масло, веднага ще се втурнат към кухнята. Бъдещите съпруги на тези момчета имат сериозно основание да мразят свекървите си. Уважение към жените ли? Това важи за другите момчета, за другите мъже, но не за техните скъпи синове.

......

Родителите станаха силно чувствителни към краткосрочното емоционално страдание на децата си и в същото време страхът, че може да им навредят, нарасна болезнено и стана вреден. Вероятно ще възразите: по-добре това, отколкото обратното. Но катастрофата обикновено се спотайва в крайните прояви на всеки морален модел.

......

Да дисциплинираш едно дете, е проява на отговорност. Това не е гняв, породен от лошо поведение. Нито отмъщение за лоша постъпка. Това е деликатно съчетание между състрадание и дългосрочна преценка. Правилната дисциплина изисква усилия – тя е синоним на усилие.

......

Представете си един малчуган, който отново и отново удря майка си по лицето. Защо го прави? Глупав въпрос. Прекалено наивен. Отговорът е очевиден: за да доминира над нея. За да провери дали ще му се размине. Насилието не е никаква загадка. Истинската загадка е мирът. Насилието се случва естествено. То е лесна работа. Мирът е труден: той се учи, втълпява, печели.

......

Хората са готови да харесат децата ви, но трябва да им дадете шанс. Научих това, щом се роди първото ни дете, дъщеря ни Микейла. Когато я разхождахме в сгъваемата ѝ количка из нашия работнически квартал във френскоезичен Монреал, грубовати на вид, пиещи здраво дървосекачи се спираха на улицата и ѝ се усмихваха. Те гукаха, кискаха се и правеха глуповати физиономии. Вярата ти в човешката природа се възвръща, като виждаш как хората реагират на децата. А когато собствените ти деца се държат добре на публично място, удовлетворението се умножава многократно. За да постигнете този резултат, е необходимо внимателно и ефективно да дисциплинирате децата си. За тази цел трябва да научите нещо повече за наградите и наказанията, а не да бягате от това познание.

......

Обсъждайте с партньора си (или с приятел) какво харесвате и какво не харесвате в децата си. Направете го смело, без да се страхувате, за да можете да разделите уместното от неуместното и зърното от плявата. Вие разбирате разликата между добро и зло. След като си дадете оценка по скалата за дребнавост, високомерие и огорчение, направете следващата крачка и научете децата си да се държат прилично. Поемете отговорност за тяхната дисциплина. Поемете отговорност за грешките, които неизбежно ще допуснете. Когато сгрешите, просто се извинете, а след това се постарайте още повече.
В крайна сметка вие обичате децата си. Ако с действията си те ви карат да не ги харесвате, помислете какъв ще е ефектът върху другите хора, които са много по-малко загрижени за вашите деца. Те ще ги накажат още по-жестоко – чрез действие или бездействие. Не позволявайте това да се случи.

 

Правило 6 ПРЕДИ ДА КРИТИКУВАТЕ СВЕТА, ВЪВЕДЕТЕ ИДЕАЛЕН РЕД В СОБСТВЕНИЯ СИ ДОМ

Хората, на които е сторено зло, може да искат да го увековечат, да отвърнат със същото. Но обратното също е възможно: да се научиш на добро от злото, което си преживял. Понякога момчето, тормозено от връстниците си, започва да им подражава. Понякога обаче, преживяното насилие му помага да разбере, че е грешно да си играе с хората и да превръща живота им в ад. Момичето, малтретирано от майка си, може да научи от ужасните си преживявания колко е важно да бъде добър родител. Мнозина, всъщност повечето родители, които тормозят децата си, са били тормозени от своите родители. Въпреки това болшинството от хората, преживели някакво насилие като малки, след това не нараняват децата си. ... фактите сочат, че през поколенията насилието изчезва. Хората ограничават неговото разпространение. А това е доказателство, че в човешкото сърце доброто е по-силно от злото.

......

Ако страдате – това е напълно нормално. Хората имат ограничени възможности, а животът е трагичен. Но ако страданието стане непоносимо и започне да ви опорочава, ето върху какво да размислите: Подредете живота си.
Разгледайте житейската си ситуация. Започнете от малките неща. Възползвате ли се напълно от възможностите, които животът ви предлага? Давате ли най-доброто от себе си в работата си, или се предавате на озлоблението и гнева, които ви дърпат надолу? Сдоб­рихте ли се с брат си? Показвате ли достойнство и уважение към партньора и към децата си? Имате ли лоши навици, които вредят на здравето и на благополучието ви? Отнасяте ли се сериозно към отговорностите си? Откровени ли сте с близките и приятелите си за нещата, които трябва да бъдат изречени? Има ли нещо, което можете (и знаете, че можете) да направите и което ще подобри живота ви?
Подредили ли сте живота си?
Ако отговорът е „не“, опитайте да направите следното: Спрете да правите това, което знаете, че е грешно. Започнете от днес.

......

Не обвинявайте капитализма, крайнолявата идея или нечестното поведение на противниците си. Не се опитвайте да оправяте държавата, преди да сте подредили собствения си живот. Бъдете по-скромни. Ако не можете да се разберете с хората от семейството си, как ще управлявате цял град? Оставете да ви води собствената ви душа. Наблюдавайте какво се случва през следващите дни и седмици. На работа ще започнете да казвате това, което мислите. А вкъщи ще започнете да споделяте какво искате и от какво се нуждаете наистина. Когато знаете, че имате несвършена работа, ще поправите пропуска, без да отлагате. Умът ви ще започне да се прочиства, защото ще спрете да го пълните с лъжи. Животът ви ще стане по-добър, защото ще спрете да го обърквате с действия, в които не сте автентични. Тогава ще започнете да откривате и други, не толкова видими неща, които също са грешни. Спрете да правите и тях. След няколко месеца и години на упорита работа животът ви ще стане по-прост и по-подреден. Ще се доверявате повече на преценката си. Ще разплетете обърканите нишки на миналото. Ще станете по-силни и не толкова раздразнителни. Ще вървите по-уверено към бъдещето пред вас. Ще престанете излишно да усложнявате живота си. Тогава ще преодолявате само неизбежните житейски трагедии, но те няма да бъдат обременени с предишната горчивина и заблуди.

 

Правило 7 ПРЕСЛЕДВАЙТЕ ТОВА, КОЕТО Е ИЗПЪЛНЕНО СЪС СМИСЪЛ (НЕ ТОВА, КОЕТО Е ИЗГОДНО)

Едва когато осъзнаеш, че ти си уязвим, започваш да разбираш природата на човешката уязвимост. Започваш да разбираш какво е да си изплашен, ядосан, обиден или огорчен. Разбираш какво означава болката. А щом опознаеш тези чувства вътре в себе си и разбереш как се пораждат, в този момент разбираш и как да ги породиш в другите. По този именно начин, като същества, притежаващи самосъзнание, ние развиваме способността умишлено да тормозим и измъчваме другите...

......

Ние сме достатъчно жилави, за да преодолеем всичко – земетресения, наводнения, бедност и рак. Но пред човешкото зло, което добавя ново измерение към нещастието по света, ние сме безсилни. ... Съзнателната човешка злоба може да пречупи духа, който дори трагедията не е успяла да разклати.
...преднамереното зло, което ние хората си причиняваме, може да прекърши дори най-силните и да причини дълбока и трайна психологическа травма.

......

Издигането в йерархията създава всички условия да се разкрие вътрешният мрак. Жаждата за кръв, насилие и разруха в много голяма степен е част от притегателната сила на властта. Хората копнеят за власт не просто защото искат да спрат да страдат или да преодолеят зависимостта от нищетата, болестите и смъртта. Властта е възможност да отмъстят, да подчинят и разбият враговете си.

Смисълът като висше добро
Цели се високо. Обръщай внимание. Поправи онова, което можеш. Не допускай познанието да те направи високомерен. Старай се да бъдеш смирен, защото тоталитарната надменност намира външна изява под формата на нетърпимост, потисничество, тормоз и причиняване на смърт. Отвори очи за собствените си недостатъци – малодушие, злоба, негодувание и омраза. Дай си сметка за пагубната склонност на собствения ти дух, преди да отправиш обвинения към другите или да тръгнеш да оправяш света. Може би проблемът не е в света. А в теб. Защото си се провалил. Пропуснал си целта. Не си оправдал Божието намерение. Провинил си се. По този начин ти допринасяш за нищетата и злото по света. И най-важното, не лъжи. Никога и за нищо на света. Лъжата е най-прекият път към Ада. И големите, и малките лъжи на нацисткия и на комунистическия режим доведоха до смъртта на милиони души.
Тогава си дай сметка, че облекчаването на ненужната болка и страдание е добро. И превърни това в аксиома: ще се старая с всяко свое действие да допринасям за облекчаване на ненужната болка и страдание. По този начин на върха на моралната си йерархия си поставил онези намерения и стремежи, които са насочени към подобряване на Битието.

......

Смисълът – това е, когато всичко съществуващо се съединява и се понася във възторжен танц с една-единствена цел: прослава на живота (и няма значение колко добър е станал изведнъж, той може да става все по-добър и по-добър, и още по-добър, и така до безкрай). Смисълът се проявява, когато танцът стане толкова екзалтиран, че всички ужаси на миналото, всички ужасни страдания, които произтичат от живота и които е преживяло човечеството, се превърнат в неизбежна, важна част от все по-успешния опит да изградим нещо трайно и добро.
Смисълът е съвършената хармония между хаоса на промяната и новите възможности, от една страна, и дисциплината на идеалния ред, от друга. А целта на тази хармония е от съществуващия хаос да създаде нов, по-съвършен порядък, който може да породи още по-голяма и плодотворна хармония между хаос и ред. Смисълът е Пътят – пътят на изобилието, мястото, където живеете, когато се ръководите от Любовта и говорите Истината, и когато не правите компромис с всичко това заради нещата, които искате или може да поискате.

12 rules horizontalen 50 min

12 rules horizontalen 50 min

Правило 8 КАЗВАЙТЕ ИСТИНАТА. ИЛИ ПОНЕ НЕ ЛЪЖЕТЕ

Да избереш лесния път или да кажеш истината – това не са просто два различни избора. Това са две различни житейски пътеки. Два съвършено различни начина на живот.

......

Понякога ние използваме думите, за да манипулираме света и да получаваме каквото искаме. Това значи „да бъдем политични“. Но всъщност е чисто хитруване. То е специалитет на безскрупулните маркетолози, търговци, рекламни агенти, майстори на прелъстяването, вманиачени утописти и психопати. Това са езиковите средства, с които си служим, за да влияем на хората и да ги манипулираме. Манипулирането е това, което правят студентите, за да се харесат на преподавателя, вместо да изложат идеите, в които вярват. И това, което прави всеки от нас, когато иска нещо и изневерява на себе си, като угодничи и ласкае. Това е използване на машинации, демагогия и пропаганда.

......

Представете си една жена, която твърди, че всичко в живота ѝ е наред. Каквото и да става, тя избягва конфликтите, усмихва се и винаги откликва, когато някой я помоли за нещо. Това е нейната зона на комфорт – убежището, където се крие. Тя не протестира срещу статуквото, не изразява мнение и не се оплаква, когато среща несправедливо отношение. Опитва се да остане невидима, като риба в центъра на рибен пасаж. Но едно скрито безпокойство гложди сърцето ѝ. Тя страда, защото животът е страдание. Чувства се самотна, изоставена, нереализирана. Но именно покорството и склонността ѝ към самоунищожение лишават живота ѝ от смисъл. Превърнала се е в най-обикновен роб – в инструмент, който другите могат да използват. Тя не получава нещата, които иска и от които се нуждае, защото за тази цел ще трябва да изрази мнение. Ето защо в живота ѝ няма нищо ценно, което да компенсира житейските ѝ неволи и да ги направи по-поносими. И това я изпълва с разочарование.
Когато компанията, за която работите, е в криза и започнат съкращения, първи ще си тръгнат хората, които създават неприятности. Но веднага след тях ще бъдат пожертвани „невидимите“. Този, който се крие, е безжизнен. Жизнеността означава да допринасяш по един уникален за теб начин.

......

Когато предавате себе си, когато говорите неистини и с действията си вдъхвате живот на една лъжа, характерът ви отслабва. Ако имате слаб характер, нещастието (а то неизбежно се появява в живота) ще ви сломи. Ще търсите място, където да се скриете, но такова място не съществува. И един ден ще осъзнаете, че вършите ужасни неща.

......

Виждал съм неведнъж как предателството и лъжата превръщат нормалното житейско нещастие в истински ад. Например непоносимата трагедия, когато родителят умира в последен стадий на болестта, може да ескалира в нещо ужасно заради недостойните, дребнави разправии между неговите пораснали деца. Заслепени от стари нерешени конфликти, те се събират като зли духове около смъртното легло на болния и превръщат трагедията в дяволски фарс на малодушието и гнева.

......

Лъжата е причината за най-страшните нещастия на този свят. Тя изпълва душата с негодувание и жажда за мъст. Тя е това, което причинява най-големите страдания на човечеството: нацистките лагери на смъртта; залите за мъчения и екзекуции на Сталин и на още по-чудовищния Мао. През двайсети век лъжата убива стотици милиони души. Лъжата е това, което за малко щеше да стане причина за гибелта на човешката цивилизация. Това, което и днес е най-голямата заплаха за света.

......

Ако животът е различен от това, което искате да бъде, опитайте да кажете истината. Ако отчаяно сте се вкопчили в някоя идеология или тънете в нихилизъм, опитайте да кажете истината. Ако се чувствате слаби и отхвърлени, ако сте объркани и отчаяни, опитайте да кажете истината. В Рая всеки говори истината. Точно това го превръща в Рай.
Казвайте истината. Или поне не лъжете.

 

Правило 9 СЛУШАЙТЕ. ПРИЕМЕТЕ, ЧЕ СЪБЕСЕДНИКЪТ ВИ МОЖЕ ДА ЗНАЕ НЕЩО, КОЕТО ВИЕ НЕ ЗНАЕТЕ

Представете си, че един човек има в себе си цяла пачка стодоларови банкноти, като част от тях са фалшиви. За да различи истинските от фалшивите, този човек трябва да разпръсне всички банкноти върху масата, да ги разгледа една по една и да открие разликите между тях. Трябва да използвате същия методичен подход, когато изслушвате някой, който се опитва да намери решение на проблем или да изрази нещо важно. Ако захвърлите всички банкноти само защото сред тях има фалшиви (което бихте направили, ако бързате или не искате да положите усилие), никога няма да се научите да отделяте зърното от плявата.
Ако се научите да слушате, без да съдите прибързано, хората ще бъдат откровени с вас за всичко, което мислят, и много рядко ще прибягват до лъжи. Пригответе се да чуете най-различни неща, удивителни, абсурдни и любопитни. Ще водите разговори, които рядко ще бъдат отегчителни. (По този начин може да се определи дали слушате наистина. Ако разговорът е отегчителен, значи просто не слушате.)

......

Когато се върнах на север, в родния си град, за да отпразнувам петдесетия си рожден ден, старите приятели ме накараха да се смея толкова много, че за да мога да се съвзема, на няколко пъти се наложи да изляза от стаята. Това са най-забавните от всички разговори и те наистина ми липсват. Те са като състезание по остроумие, в което не бива да изоставаш, защото в противен случай рискуваш да се превърнеш в прицел на същото това остроумие. И нищо не може да се сравни с удоволствието да измислиш най-добрата смешка, обида или ругатня. В тези разговори има само едно правило: не бъди скучен.

......

Преди да се впуснете в какъвто и да е философски разговор, вие трябва да приемете факта, че не знаете достатъчно, вместо да убеждавате, потискате, доминирате или дори да се забавлявате. Необходимо е да го приемете, за да понесете разговора, който от психологическа гледна точка се ръководи от Словото, вечния посредник между реда и хаоса. За да бъдете част от такъв разговор, трябва да уважавате личния опит на всеки от участниците в него.

......

Слушайте – и себе си, и онези, с които разговаряте. Тогава мъдростта ви се изразява не само в познанието, което вече имате, но и в постоянното търсене на познание. А това е най-висшата форма на мъдрост. Затова и жрицата на Делфийския оракул в Древна Гърция говорела с почит за Сократ, който винаги търсел истината. Тя го описвала като най-мъдрия сред живите, защото той знаел, че нищо не знае.
Слушайте. И приемете, че събеседникът ви може да знае нещо, което вие не знаете.

 

Правило 10 ИЗРАЗЯВАЙТЕ СЕ ТОЧНО И ЯСНО

Когато светът около нас се разпада и настъпва хаос, чрез думите и речта си ние можем да придадем структура на този хаос и отново да установим ред. Когато говорим внимателно и точно, ние можем да подредим нещата, да ги сложим по местата им, да си поставим нова цел и да се отправим към нея ‒ можем да го направим и заедно, ако успеем да се договорим, ако постигнем консенсус. И обратното, когато използваме думите небрежно и неясно, всичко около нас изглежда объркано и неустановено. Посоката остава неопределена. Мъглата на несигурността се сгъстява. И тогава преговорите са невъзможни.

......

Уточняването на проблема невинаги заличава нещастието, но определено прогонва всички зли демони.

......

Смелите и правдиви думи правят реалността по-проста, по-ясна и разбираема и по-поносима за живеене.

......

Старайте се съзнателно да определяте темата по време на разговор, особено ако е труден. В противен случай той ще обхване всичко – а всичко е прекалено много за един разговор. Това е една от често срещаните причини, поради които двойките спират да разговарят. Споровете помежду им се израждат и вадят на показ всеки проб­лем, възникнал в миналото, всяко недоразумение от настоящето и всички ужасни неща, които биха могли да се случат в бъдеще. Никой не може да води разговор за „всичко“. Предлагам ви да започнете така: „Точно това конкретно нещо ме кара да се чувствам нещастен. В замяна бих желал ето това конкретно нещо (разбира се, отворен съм за предложения, стига да са конкретни). А това е конкретното нещо, което искам от теб, за да спра да вгорчавам и твоя, и собствения си живот“. Но за да направите това, вие трябва да помислите: Какво точно не е наред? Какво точно искам да получа? Най-важното е да разговаряте откровено и да създадете обитаем ред от хаоса. За тази цел е необходимо да се изразявате честно и точно. Ако се криете и бягате от истината, това, от което се криете, се превръща в ужасното чудовище, спотайващо се под леглото, в тъмната страшна гора и в най-мрачните кътчета на съзнанието ‒ чудовище, което накрая ще ви погълне.

......

Не замитайте проблемите, тези малки чудовища, под килима. Там, в тъмното, те се хранят и растат необезпокоявано. А когато най-малко очаквате, чудовищата ще изскочат от мрака и ще ви погълнат. Тогава ще пропаднете в ада на вечните съмнения и неопределеност, вместо да откриете рая на достойното и ясно по своята цел съществуване. Смелите и правдиви думи правят реалността по-проста, по-ясна и разбираема и по-поносима за живеене.

......

Определете накъде отивате. За да стигнете на това място, трябва да се движите в определена посока. Когато се лутате безцелно, вие не се придвижвате напред. В резултат на това се чувствате разочаровани, объркани и нещастни, ставате тревожни и сприхави (после идва негодуванието, след това – желанието за отмъщение, а накрая – нещо още по-страшно).
Казвайте това, което мислите, за да си изясните какво точно имате предвид. Привеждайте думите си в действия, за да си изясните какво се случва. Наблюдавайте. Обърнете внимание какви грешки допускате. Постарайте се да ги формулирате, а след това да ги поправите. Така вие откривате смисъла на живота си. А това е най-добрата защита срещу житейските трагедии. И как би могло да бъде иначе!
Застанете открито пред хаоса на Битието. Посрещайте смело морето от проблеми. Определете посоката и начертайте пътя. Признайте какво точно искате. Покажете на всички истинското си лице. Присвийте очи, огледайте внимателно хоризонта и поемете курс право напред.

 

Правило 11 НЕ ЗАКАЧАЙТЕ ДЕЦАТА, КОГАТО КАРАТ СКЕЙТБОРД

Когато се чувстваме свободни – и насърчавани, – ние предпочитаме да живеем на ръба. Там, на ръба, ние сме уверени в опита си и в същото време сме способни да се сблъскаме с хаоса, който ни подтиква да се развиваме. По тази причина ние сме устроени така, че да обичаме риска (естествено, някои се наслаждават на риска в по-голяма степен, отколкото други). Рискът ни изпълва с вълнение и възбуда, докато полагаме усилия да оптимизираме бъдещите си резултати. Без него ставаме лениви, неосъзнати, безлични и безучастни и тъпчем на едно място. Когато сме свръхзащитени, се проваляме при първия сблъсък с нещо опасно, неочаквано и пълно с възможности – а това неизбежно се случва.

......

Когато животът стане прекалено безопасен, хората (в това число и децата) започват да търсят начин отново да го направят опасен.

......

Ако някой заяви, че в действията си се ръководи от най-възвишените принципи и прави всичко за доброто на хората, нямате никакво основание да приемате мотивите му за искрени. Онези, които наистина желаят да подобрят нещата, обикновено не се опитват да променят другите. Ако все пак го правят, те поемат отговорността първо да променят себе си.

......

При цялата си уязвимост и ранимост ние правим всичко възможно, за да подобрим положението, и в този смисъл трябва да отбележим, че планетата е по-жестока към нас, отколкото ние към нея. Затова не бива да се съдим толкова сурово.
В края на краищата човекът е забележително същество. Ние сме уникални и все още не е ясно какви са границите на нашите възможности, и дали изобщо има такива. Днес ние правим неща, които изглеждаха невъзможни в недалечното минало, когато едва се пробуждахме за отговорностите си от планетарен мащаб.

......

Едиповата майка (бащата също може да играе тази роля, но по-скоро като изключение) казва на детето си: „Живея само заради теб“. Тя прави всичко за него и вместо него. Завързва връзките на обувките му, реже храната в чинията му и много често му позволява да спи в леглото на родителите. Това е също така отличен безконфликтен метод за избягване на нежеланото сексуално внимание.
Едиповата майка сключва сделка със себе си, с детето си и с дявола. Сделката е следната: „Каквото и да се случи, никога не ме изоставяй. В замяна на това аз ще направя всичко за теб. Ще пораснеш, без да съзрееш. Ще бъдеш безполезен и озлобен. Но никога няма да се наложи да поемаш отговорност, а за грешките, които правиш, винаги ще е виновен някой друг“. Детето би могло да приеме или да отхвърли тази сделка, така че в известен смисъл то има избор.

......

Здравите жени не искат момчета. Те искат мъже. Те се нуждаят от партньор, с когото да се състезават, с когото да влизат в двубой. Ако са силни, те искат някой по-силен. Ако са умни, искат някой по-умен. Искат някой, който ще сложи на масата онова, което те не могат да осигурят. Ето защо за силните, умни и привлекателни жени е толкова трудно да си намерят партньори: наоколо няма достатъчно мъже, които да ги превъзхождат в достатъчна степен, че да привлекат вниманието им. ... Духът, който се намесва, когато момчетата се опитват да се превърнат в мъже, следователно е враг и на мъжете, и на жените. Той яростно и самонадеяно ще възрази: „Това е прекалено опасно, не го прави“, когато малкото момиченце прави първите си самостоятелни стъпки. Този дух е враг на съзнанието. Той е античовешки и желае провал, той е ревнив, ненавистен и разрушителен. Никой, който е истински на страната на човечеството, не би се съюзил с този дух. Никой, който иска да върви напред, не би позволил да го обсеби този дух. И ако смятате, че силните мъже са опасни, почакайте да видите на какво са способни слабите.
Не закачайте децата, когато карат скейтборд.

 

Правило 12 АКО НЯКОЯ КОТКА ПРЕСЕЧЕ ПЪТЯ ВИ, ПОГАЛЕТЕ Я

Болното дете е едно от малкото неща, които ни изпълват с истинско негодувание срещу фундаменталната ограниченост на човешкото съществуване.

......

Преди години осъзнах нещо подобно по отношение на тригодишния Джулиън. Тогава си мислех: „Обичам сина си. Той е само на три – едно малко, сладко и смешно момченце. Но освен това се страхувам за него, защото лесно може да бъде наранен. Ако имах силата да променя това положение, какво бих могъл да направя?“. „Бих могъл – отговорих си аз – да го направя шест метра висок вместо само един. Тогава никой няма да смее да го удари. Бих могъл да го направя от титан вместо от плът и кръв. Тогава, дори някое малко чудовище да го удари с камионче по главата, за него няма да има значение. Можех да подсиля мозъка му с мощен компютър. И дори да се повреди, частите му да могат да се сменят. Значи проблемът е решен!“. Да, ама не. Никакъв проблем не е решен, и то не защото тези неща все още са невъзможни. Да направя Джулиън по-силен по изкуствен път, е все едно да разруша личността му. Тогава от едно обикновено тригодишно момченце той ще се превърне в бездушен робот от стомана. Това вече няма да е Джулиън. А някакво чудовище. Тези мисли ме накараха да осъзная, че когато обичаме един човек, ние го обичаме заедно с неговите слабости и ограничения. Джулиън вече няма да е малък и сладък, и толкова любвеобилен, ако не е уязвим на болестите и загубите, на болката и страданието. След като го обичам толкова много, реших тогава, значи той е такъв, какъвто трябва да бъде, колкото и да е крехък.

......

Определете си време, в което да обсъждате и обмисляте проблема (сполетялото ви заболяване или нещастие) и как ще се справяте с него всеки ден. Не разговаряйте и не мислете за това по всяко време и при всеки случай. Ако не ограничите въздействието на този проблем, рискувате да се изтощите напълно и усилията ви да се окажат напразни. А от това няма никаква полза. Пестете силите си. Вие водите война, не просто битка, а войната се състои от множество битки. Трябва да сте подготвени и да бъдете във форма за всяка от тях. Ако тревогата ви завладее в най-неподходящия момент, напомнете си, че ще помислите за решение в определеното за това време. Обикновено тази стратегия работи. Онази част от мозъка, която създава усещането за тревожност, държи да знае, че имате план, а не какъв точно е този план. Не насрочвайте времето за мислене вечер или през нощта. След това ще бъде невъзможно да заспите. А не си ли набавяте необходимия сън, много бързо ще рухнете.

......

Ако обръщате внимание, дори най-лошите дни може да ви поднасят малки поводи за радост. Може да видите малко момиченце, което танцува на улицата, облечено в балетен костюм. Да изпиете чаша прекрасно кафе на място, където наистина се грижат за клиента. Или да си откраднете десетина-двайсет минути, за да направите нещо глупаво, което ще ви разсее или ще ви напомни, че можете да се посмеете на абсурдната страна на съществуването.
Когато излизате да се поразходите, защото главата ви ще се пръсне, може да срещнете някоя котка. И ако спрете, за да ѝ обърнете внимание, само за петнайсет секунди тя ще ви напомни, че чудото на Битието компенсира неизбежното страдание, което го съпровожда.


НЕ ПРОПУСКАЙТЕ СВЕТОВНИЯ БЕСТСЕЛЪР "12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА: ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ ХАОСА" - СЕГА С 50% ОТСТЪПКА!

Авторът Джордан Питърсън е определян като „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони хора са вдъхновени от личността и словото му. На лекциите и публичните му изяви се стичат десетки хиляди, последователите му в YouTube надхвърлят 2,3 милиона души, в Twitter – 1,3 милиона, в Instagram – 1 милион, а видеоклиповете, създадени от негови почитатели, които циркулират в мрежата, наближават милиард.

kriza 12 pravila 50 650x650 2020 min

12 правила за смислен и пълноценен живот. 12 правила, в които се преплитат хилядолетната човешка мъдрост, изумителните открития на авангардната наука и посланията на великата литература и философията.

 


НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, ПОДКРЕПИ ДУШАТА СИ С КНИГА /50% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО/

“Любовта е всичко, което имаме. Тя е единственият начин да си помогнем един на друг." Еврипид

animiran kriza 2020 50
Промоцията продължава до края на извънредното положение /13 април 2020 г./ или до изчерпване на наличните количества!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ, ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ"

vig vsi4ki