Животът е миг

Родих се в полунощ. Огледах всичко наоколо. Беше толкова различно, дори някак плашещо. Нададох вой и поех своята първа глътка въздух. Усетих топлата прегръдка на мама. Гледаше ме, а в очите се четеше нещо магично и силно, Любов. Толкова съм уморен. Ще поспя малко, само за минута.

Навън е толкова тъмно.Часът е 3 след полунощ. Лежа в детската кошара. Светът около мен е толкова цветен и интересен. Толкова много лица, които ми се усмихват, радват ми се. Всичко е толкова лесно и простичко, някак забавно даже. Искам нещо и заплаквам. А те се спускат да изпълняват желанията ми. Толкова съм уморен. Ще поспя за малко, само за минута.

Отвярям очи, часът е 5 сутринта и слънцето наднича през прозорца едва-едва. Вече правя своите първи стъпки. Крача макар и неуверен из стаята. Изследвам светът около мен. Е, да, не всичко става за ядене, но аз съм длъжен да опитам. Правя своите опити да кажа нещо. Думичката „мама", толкова невероятно звучи. И всички ми се възхищават. Невероятно е. Толкова съм уморен. Ще поспя малко, само за минута.

Събуждам се отново, часът е 8  сутринта. Толкова много играчки около мен. Седя в скута на мама. Тя ми разказва приказка. Звън пресича нежния й глас. Мразя, когато телефонът звъни. Имам толкова малко време с мама. Тя работи толкова много. Искам само да седя в скута й и да слушам в захлас нейният успокояващ глас. Толкова съм уморен. Ще поспя малко, само за минута.

Будилникът звъни. Часът е 10 сутринта. Напомня ми, че трябва да се приготвя за училище. Изхлузвам се още сънен от леглото. Оправям се набързо. Слагам тежката раница, пълна с учебници и тетрадки. Толкова много информация, а кога ли ще ми е необходима. Цял ден уча, пиша, мечтая, творя. Наближава обяд. Толкова съм уморен. Ще поспя малко, само за минута.

Отварям очи, часовникът показва 12 на обяд, а тя е вперила поглед в мен. Колко е красива! Толкова много я обичам! Винаги съм мечтал точно за нея! Ще и предложа да се оженим и ще създадем прекрасно семейство. Тя е единствената, неповторимата! Прегръдките й ме карат да се чувствам защитен, а целувките й са с аромат на теменужки. Толкова съм уморен. Ще поспя малко, само за минута.

Клепачите ми тежат, едвам ги отлепям. Часът е вече 15. Чувам детски смях идващ от съседната стая. В сърцето ми нахлува толкова много любов. Чувствам се щастлив и обичан. Играя с моите пркрасни ангелчета. Кога пораснаха толкова бързо? А любимата жена е толкова прекрасна, грижовна, любаща. Аз съм късметлия. Имам всичко, за което някога съм мечтал. Толкова съм уморен. Ще поспя малко, само за минута.

Часът е 18. Децата вече са пораснали. Приготвят си багажа, за да заминат да учат далеч от дома. Буцата в гърлото става все по-голяма, а усещането, че живота се изплъзва между пръстите ми става все по-реално и ... Самота, празнота, но все още имам жената до себе си. Онази пламенна любов е вече сладък спомен, а между нас има едно много специално приятелство. Толкова съм уморен. Ще поспя малко, само за минута.

Часът е 21. Вече съм сам, съпругата ми напусна този свят. Чувам глъчка в коридора. Някой се провиква „Дядо!" и няколко чифта мънички ръчички обвиват шията ми. Толкова много любов и усмивки, толкова много топлина. Животът е прекрасен, макар и към своя край! Чувствам се щастлив! Толкова съм уморен. Ще поспя малко, само за минута.

Поглеждам към часовникът. Отново е полунощ. Животът, моя живот, ме напуска. Сърцето ми бие все по-бавно, а в мен се разлива светлина. Сами сме дошли на този свят, сами ще си отидем. Толкова съм уморен. Ще поспя, само за минута ...

Вижте още: Ако животът е игра, това са правилата

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.