снимка: h55m.com
Това не е самота... Това са лоши приятели...
- автор: Марияна Дживтерова
- категория: Вдъхновение
"Диагноза: Самота
Когато телефонът ти мълчи – това не е самота.
Това са лоши приятели...
Когато слушаш как тиктака часовникът – това не е самота.
Това е твърде много свободно време...
Когато няма кого да чакаш – това не е самота.
Това е песимизъм...
Когато крадеш късчета чужд живот, за да запълниш своя – това не е самота.
Това е неувереност в себе си...
Когато няма с кого да поговориш и започнеш да разговаряш със себе си – това не е самота.
Това е заболяване...
Когато плачеш по цели дни в празния апартамент – това не е самота.
Това е депресия...
Когато си мислиш, че никой не те разбира – това не е самота.
Това е егоизъм...
Когато ти се иска да закрещиш от безизходица – това не е самота.
Това е болка...
Когато си мислиш, че не си нужен на никого – това не е самота.
Това е самозаблуда...
Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!"
Преди време исках тишина, спокойствие и покой, но не поисках тази ужасна самота...
Затова поисках човек, с когото да споделям всичко - и хубаво, и лошо, и весело и тъжно... Исках топла прегръдка, разбиращи ме без думи очи, ръце, които да ме приласкават, когато съм тъжна и уморена. Устни, които да говорят със сърцето, мигове, които да не свършват...
Исках човек, на когото да връщам това, стократно умножено, човек, когото да обичам така, както само аз умея, и за него това да бъде най-спокойното и тихо пристанище, където да се връща всеки ден с радост, за да приюти уморените си от ежедневните бури платна...
Исках да целувам две уморени очи и да прегръщам едни силни, но понякога поприведени от делника мъжки рамене... Исках този мъж да знае колко го обичам аз и колко ме обича той и че от тази взаимност се получава една пълнота, наречена Любов, и започва щастието. Тихо и непривично, но толкова топло и толкова наше...
Исках един определен мъж да ме обича. Исках да вярвам в него и той да вярва в мен!
И да не се страхува от моето обичане...
Исках, но се разминахме...
И от това разминаване получих тежка диагноза, която се опитвам да излекувам с усмивки и много любов към самата себе си и към онова, което вече имам в живота си.
***
За съжаление авторът на "Диагноза: Самота" не ни е известен. Ако знаете името му, споделете го с нас.
Moже да намерите Марияна Дживтерова в нейната facebook страница: facebook.com/ednasiti. Информация за нея и още нейни текстове ще намерите ТУК.
Вижте още: Желая ти време!
