За цената на парите…И за безценната светлина в очите на една жена…
- автор: Марияна Дживтерова
- категория: Вдъхновение
Защото парите невинаги са всичко, а угасне ли светлината, може никога повече да не се запали...
Запознаха се в театралния състав на окръжния град, в който тя тъкмо беше започнала своето средно образование, дошла чиста и преливаща от доверие, добрина и жажда за изкуство и красота от близко село – голямо и уредено, но живеещо в своя си затворен и патриархален свят... A той – току-що отбил военната си служба, изтъкан от мечти и надежди за очакващия го цивилен живот – пълен с хубави момичета, нощен живот и развлечения.
И изведнъж той се оказа запленен от нейната по детски чиста наивност и светлина, бликаща от очите й, които се наслаждаваха на всичко невидяно досега – музикални концерти, театрални представления, изложби... Грабна го крехката й детска физика и чистотата на душата й, която сякаш му се прииска да защити от всичко и от всички. И се вкопчи в излъчването й. Ден подир ден – успя да спечели сърцето й, да го накара да бие учестено при мисълта за него и малките сладки жестове на внимание – крехки кокичета, откъснати изпод изненадващо падналия сняг в края на зимата или ароматни мандарини – уредени кой знае откъде с връзки и скътани за любимото момиче. Любовта им беше тиха, кротка, но всепоглъщаща...
Годините на образованието й неусетно преминаха в топли срещи с откраднати целувки и плахи, но очакващи взаимност прегръдки. Не ги раздели дори и дългата му и мъчителна командировка в отдалечен край на страната. Свързваха ги всекидневни писма, съкровени тайни в тях и нежни и обещаващи думи. И полека-лека се роди общата им мечта – за семейство, за общо гнездо, за деца, за живот, споделен и сътворен от двамата. Мечтаеха за светъл дом, за огромна библиотека, пълна с хубави и ценни книги, за семейни почивки на романтичния морски бряг или сред хладината на горската тишина...
Ожениха се с голяма и красива сватба с много гости, приятели, музика и прекрасни пожелания.
И животът тръгна в руслото си. Едно след друго се родиха набързо двете им прекрасни и умни момчета. Децата за тревога на своите родители често боледуваха, но дори и в такива моменти стояха прегърнати един до друг до детските креватчета, надвесени над горящите им от висока температура главици... А после заспиваха уморени, но усмихнати, че и този път заедно са успели да преборят бедата.
Ежедневието и грижите полека-лека ги погълнаха и все по-рядко се сещаха за мечтите, които изпълваха дните им с красота – книги все по-рядко се купуваха – детските дрешки и обувки ги замениха, парите, похарчени за лекарства за децата, бяха повече от тези за хляб понякога, киното и театърът се превърнаха в несбъднат сън, а семейните почивки – в мираж.
Отчуждението дойде неусетно – с все по-честите и дълги дежурства на амбицирания съпруг да осигурява все повече и повече пари и вещи в дома си. Вещи, които не можеха нито да й проговорят в дългите и самотни вечери, нито да стоплят нежното й женско рамо...
Годините минаваха, а пропастта помежду им растеше с всяко неспазено обещание – "Само да достроим къщата и ще понамаля работата... Само да изучим децата... Да минат баловете... Да станат студенти... Да завършат...". Все по-често заспиваха в различни часове, обикновено обърнати с гръб един към друг и без нито думичка за лека нощ.
Децата растяха, бавно, но сигурно поемаха пътя си, къщата беше завършена и обзаведена, а планината от излъгани мечти и несбъднати желания раздели малкия им свят като две далечни планети. Мълчанието и тъгата се заселиха в по детски светлите й любопитни за света очи и те неусетно помръкнаха... Дълго таи в себе си тъгата от отчуждението и болката от изгасналата в преследване на материалното любов.
И един ден разпери криле...
С решителна крачка се отправи към клона на банката, в която бяха семейните им спестявания. Изтегли ги всичките – до стотинка и се прибра в семейното гнездо, където огънят отдавна вече не топлеше... Подреди масата за вечеря, сложи най-красивите и скъпи чинии и прибори, върху извезаната в самота и очакване покривка и струпа парите в празните съдини, вместо обичайната приготвена с много любов и старание храна, която така и никога никой не намери добри думи да похвали. И зачака търпеливо обичания мъж да се прибере от поредното двойно дежурство.
Когато той се завърна, първото нещо, върху което се спряха очите му, беше необичайната и неочаквана гледка, но сякаш не виждаха нея... До ушите му обаче ясно достигнаха тихите й, отронени с въздишка и огорчение слова:
- Виждаш ли... да имаме пари е хубаво нещо, но се опитвай да ги прегърнеш, да си поговориш или посмееш с тях... и да им кажеш, че ги обичаш – те едва ли ще ти отвърнат със същото...
...и отлетя - в преследване на несбъднатите си съкровени мечти. Само с едно куфарче в ръка – същото, с което донесе в живота му чистото си момичешко сърце.
Moже да намерите Марияна Дживтерова в нейната facebook страница: facebook.com/ednasiti. Информация за нея и още нейни текстове ще намерите ТУК.
Вижте още: Желая ти време!
