снимка: wpwide.com
Ако бях котка...
- автор: Пламен Петров
- категория: Вдъхновение
Ако бях котка, щях да се настаня в скута ти. И да се оставя да ме погалиш. Не защото аз имам нужда, а защото ти се нуждаеш от това. Котките са великодушни...
Ако бях котка, щях да те разбирам, без да има нужда от разговори и обяснения. Котките винаги знаят как се чувстваме. Не им пука – но все пак знаят!
Ако бях котка, щях да се припичам на слънце и да прекарвам по-голяма част от времето си в сладка дрямка. Може би тогава щеше да разбереш, че това, с което си губиш времето, не те прави по-щастлива...
Ако бях котка, щях да ти помогна да разпознаеш фалшивите хора сред познатите ти. Винаги бъди подозрителна към хора, които не обичат котки! (В следващия си живот, те ще се преродят като мишки).
Ако бях котка, твоят дом нямаше да има само стаи, мебели и килими. А щеше да има и душа...
Ако бях котка, всяка вечер щях да ти мъркам по една приказка за лека нощ.
Ако бях котка, щеше да бъдеш богоизбрана. Някога хората са почитали котките като богове. И котките никога не са забравили това...
Ако бях котка, нерадостите на живота нямаше да ти тежат толкова много. Защото има само два начина да ги забравиш поне за миг – музиката и... котките.
Ако бях котка, щях да масажирам сърцето ти, всеки път когато имаш нужда от това. С мяукане...
Ако бях котка, щеше да ме имаш завинаги. Дори когато вече нямаше да ме има, в съня ти щяха бродят меки лапички...
Ако бях котка, аз никога нямаше да бъда нечия котка. Но ти завинаги щеше да си мой човек. :-)
Вижте още публикации от Пламен Петров и информация за него.
Вижте още: Когато пробудиш сърцето си...
