Защо стрелите на Купидон много често удрят на камък
- категория: Вдъхновение
Един интересен и правдив разказ, който обяснява защо в търсене на Перфектния, много хора остават сами.
Имам една приятелка. Тя е на 29 години, не е омъжена и никога не е имала сериозна връзка. Нисичка, леко пълничка, с обикновена външност, със средно образование, работи в държавния сектор, получава малка заплата и живее под наем. Познаваме се с нея от 8 години и откакто я помня, тя постоянно си търси мъж. И все не намира.
Един ден дойде вкъщи на кафе и както обикновено, поведе разговор за болната й тема – как гледайки нас, толкова й се иска и тя да има мъж, семейство, деца и някаква стабилност в живота, как годините си минават, младостта си отива, а щастието все й се изплъзва. Накрая тя се престраши и ме помоли да й помогна и ако мога да я запозная с някого.
Е, реших да опитам. Моят съпруг работи в автосервиз и директно го попитах дали няма някой подходящ необвързан колега, с когото да запознаем моята приятелка. Оказа се, че има – мъж на нейната възраст, работлив, адекватен и сам. Речено - сторено. Влязохме в ролята на Купидон и се заехме да ги срещнем. Обяснихме на младежа как стоят нещата и той се съгласи.
На другия ден веднага се обадих на моята приятелка да й докладвам какво съм свършила и тя дотича на часа. Беше в приповдигнато настроение и оживено започна да ме разпитва „Кой е ТОЙ". Обясних й, че е автомонтьор в сервиза на мъжа ми, че й е почти връстник, че не е женен, няма деца и че е много свястно и приятно момче. Забелязах как изражението й започна да се променя и в този момент чух следващата й реплика: „Какво? Автомонтьор?! Ама ти чуваш ли се какво говориш! Аз търся солиден мъж, поне на ниво мениджър, умен, щедър, атрактивен..." Изгубих дар слово. А на езика ми беше да я попитам защо смята, че един умен, богат и успял мъж ще избере нея - не особено красива, необразована, невзрачна и вече не в първа младост. Но си замълчах, за да не я засегна.
Получи се много неловка ситуация, тъй като „кандидатът" вече очакваше срещата и щеше да е страхотно неудобно да му обясним причината за отказа на приятелката ми. Тогава решихме да изиграем „ход на коня" и да го запознаем с друга моя позната – също необвързана, 30-годишна, не красавица, но приятна жена. Разбрахме се с Юлия и тя охотно прие идеята за запознанство с автомонтьора. Срещата беше уредена.
Оказа се обаче, че стрелата на Купидон отново удари на камък. След срещата тя каза, че е във възторг от мъжа и с нетърпение очаква втора среща. Този път той беше човекът с претенциите. „Нищо особено... – беше неговият коментар - Просто не е мой тип. Аз харесвам високи жени, млади, с перфектно тяло и красиво лице... и шикозно облечени."
И каква е равносметката от цялата история? Трима души, които отдавна биха могли да имат семейство или поне сериозна връзка, в преследване на идеалния партньор пропиляват години без да забелязват по-обикновените хора. И после идват да плачат на рамото ни, че са самотни и че благородно ни завиждат на семейното щастие.
При това, държа да отбележа, че нито моят съпруг е директор, нито аз съм модел. Но ние се обичаме такива каквито сме и не търсим някакви глупави и непостижими „еталони".
А на хилядите самотни хора, които живеят с илюзии и чакат принцове и принцеси, ще кажа само едно: Погледнете на себе си критично и реалистично и си задайте въпроса: „А аз отговарям ли на изискванията, които имам към другия?"
И един малък съвет:
Към жените: „Ако искаш да бъдеш жена на генерал, омъжи се за лейтенант."
Към мъжете: „Красотата на лицето с времето повяхва, а красотата на душата се умножава."
Успех в търсенето!
Източник: fit4brain.com
Вижте още: ДЕСЕТТЕ ТАЙНИ НА ЛЮБОВТА
