Свободата да бъдеш себе си

Често от деца имаме ограничения в това да бъдем себе си. Ограничавани от строги родители или изисквания в училище ние сме всеки път крачка по-далеч от нашата същност. От малки ни вкарват в поведенчески норми, удобни на някой друг, но не и присъщи за нас. Получаваме наставления от рода „Така не се прави" или „Какво ще кажат хората".... Вкарват ни в модел на подражание и лека полека всяко дете, влизайки в тези норми, се отдалечава от себе си. Заучените стъпки и поведения стават навик, докато накрая ние приемаме, че това сме ние, изживяваме се според грешно изградени принципи и не знаем кои сме.

Като тийнейджъри сме в среда на подражание, отблъсквани често от нашата същност, тяло, подражаваме на всеки модел, певец, но не и на себе си. Правим компромиси с начина си на обличане, защото еди кой си ще ни хареса така. Сменяме цвят на коса, отново съобразявайки се с тенденциите. Мисля, че най-вървежната тенденция е да бъдеш комфортно привлекателна в твоят собствен стил. Защото си ти! Защото личността не може да бъде копирана и една копираща и подражаваща личност е винаги слята с оригинала.

Чувствате ли, че ако не следвате тенденция или поведение ще бъдете различен, разделен от обществото, укоряван за дефектите си, може би подиграван заради стила си на обличане или липсата на маркови дрехи? В следването на тенденции и мода всичко е прекрасно до мига, в който не го правиш само и само, за да си харесван. В мига, който използваш всяка частица, мисъл, дреха, за да изразиш себе си.

В различните възрасти хората все правят нещо, за да се харесат на някого, не изказват мнение, за да избегнат конфликти, не защитават гледната си точка заради липса на самочувствие... „Може би не съм прав" Съобразяваме се с думите си пред различни хора, за да избегнем реакции, присмех или неприемане, просто се пускаме по течението и правим каквото всички правят. Един различен винаги е отлъчен и забелязан заради различното, което носи и проявява. Но имаме ли силата и куража да застанем зад това, което сме всъщност?

Ако си буден, търсещ, различен, искащ да изживее уникалната си същност, да бъдеш приет и оценен, за това което си, сигурно ще останеш верен на себе си, ще се движиш по твоите принципи, неподвластни на обществото. И ще се радваш на подобните като теб.
Има хора, съобразявайки се години с определени поведенчески норми, в един момент усещат прилива отвътре, желанието да разкъсат фалшивите бариери и да започнат да се изживяват без мисли за това, какво ще си помислят другите за тях или дали ще бъдат приети с истинската им същност, харесвания, мисли. Започва преходът на показ и изживяване на скритото уникално богатство. Започва приемането на дефекти, изказване на различното мнение. Този преход е толкова трансформиращ и обновяващ. Виждаш как някои приятели се отдалечават, други са изумени от промяната ти, но започват да те харесват повече с новото ти АЗ.

Можеш ли да си помислиш, читателю, в коя сфера и къде се притискаш, къде ограничаваш естествените си реакции и ги заменяш с приемливи за обществото или близките ти?

В кои моменти моделираш поведението си, спираш своята усмивка, понеже не харесваш усмивката си или заставаш в определена поза, за да прикриеш недостатък?

Усещаш ли колко си свободен и летиш, когато си ТИ? Кога го усети за последен път?

Кога ще започнеш да обичаш себе си, приемайки се безусловно?

Осъзнаваш ли, че си толкова уникална частица от Вселената и няма друг като теб?

Можеш ли да покажеш красивото си АЗ и да му се насладиш?

Моля те да си зададеш тези въпроси.
Моля те да отделиш време за себе си и да се огледаш с обич.

Ще се радвам да чуя отзиви, за да продължим по темата „Как да започна да изявявам себе си свободно."

Вижте още статии на Видислава Тодорова и допълнителна информация за нея...

Вижте още: НЕ СЕ РАЗКОНЦЕНТРИРАЙ, А СЕ ФОКУСИРАЙ ВЪРХУ СВОЯТА ЦЕЛ!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.