Gnezdoto.net
Умберто Еко: Синдромът на електронното око

Умберто Еко: Синдромът на електронното око

Големият италиански писател, философ и семиотик Умберто Еко (1932 - 2016), с когото се разделихме тази година, освен със своите романи, е известен и като автор на редица есета и коментари за различни печатни издания. „Синдромът на електронното око" поставя въпросите за модерните технологии като средство, което освен ползи, може да носи и алиенация на човека от самия себе си.

„Преди време, изнасях реч в Испанската академия в Рим – или, по-скоро, се опитвах да изнеса реч. Разсейвах се от ярка светлина, която блестеше в очите ми и ме затрудняваше да прочета бележките си – светлина от камера на телефон, който принадлежеше на жена от публиката. Реагирах възмутено, отбелязвайки (както обикновено правя в лицето на невнимателните фотографи), че в съответствие с правилното разпределение на труда, когато аз работя, те би трябвало да спрат да работят. Жената изключи камерата си, но с такава неохота, сякаш човешките й права са били грубо потъпкани.

Това лято в Сан Лео, откакто италианският град основа чудесна инициатива в чест на областта Монтелфелтро – пейзажът, който се появява в ранните ренесансови творби на Пиеро дела Франческа, трима души ме заслепяваха със светкавиците си и аз спрях, за да им напомня правилата на добрите обноски.

Трябва да се отбележи, че и на двете събития, хората, които ме записваха не бяха сред професионалните снимачни екипи и не бяха изпратени, за да отразят събитието; предполага се, че те бяха образовани хора, които са дошли по собствена воля на лекции, които изискват определено ниво на познание. Въпреки това, те показваха симптомите на „синдрома на електронното око": Изглеждаха като че ли не ги интересува какво се говори; единственото, което искаха, бе да заснемат събитието и вероятно да го качат в YouTube. Те се бяха отказали да обръщат внимание в момента, избирайки да заснемат с телефоните си, вместо да гледат със собствените си очи.

Това желание да присъстваш чрез механичното око, вместо с ума си, изглежда променя психически значителен контингент от иначе цивилизовани хора. На членовете, които щракат снимки и снимат видео в Рим и Сан Лео вероятно са напуснали събитието с няколко изображения, но без никаква идея какво са видели. (Подобно поведение е, може би, оправдано, когато гледаш стриптизьорка – но не и академична лекция.) И ако, както аз си представям, тези индивиди минават през живота, снимайки всичко, което виждат, те завинаги са обречени да забравят днес онова, което са заснели вчера.

В някои случаи съм говорил как спирам да снимам през 1960-та, след едно турне на френските катедрали, които заснемах като луд човек. Като се завърнах у дома след пътуването, открих, че притежавам поредица от много посредствени фотографии – и никакви истински спомени от това, което съм видял. Изхвърлих камерата и по време на следващите ми пътувания, записвах само това, което съзнанието ми е видяло. Купих отлични картички за спомен повече за другите, отколкото за мен.

Веднъж, когато бях на 11 години, се натъкнах на необичайна безредица на една магистрала. От разстояние, видях последствията от един инцидент: Камион беше ударил двуколка, която фермер и жена му са карали. Жената беше изхвърлена от удара на земята. Главата й се разбила и тя лежеше в локва от кръв и мозък. (Все още си спомням с ужас това, в онзи момент ми се струваше сякаш ягодов крем за торта се е разлял по земята.) Съпругът на жената я държеше здраво, стенейки отчаяно. Не се доближих много, тъй като бях покрусен: не само че за първи път виждах размазан мозък по земята (и за щастие, беше за последен път), но беше и първият път, в който бях в присъствието на смъртта. И скръбта, и отчаянието.

Какво би се случило, ако имах телефон с видеокамера, подобно на всяко дете днес? Може би щях да заснема сцената, за да покажа на приятелите си, че съм бил там. И може би щях да публикувам визуалното си съкровище в YouTube, да зарадвам други отдадени на злорадството хора. После, кой знае? Ако бях продължил да записвам такива нещастия е вероятно да се превърна в напълно безразличен към чуждото нещастие.

Вместо това, аз запазих всичко в спомените си. Седемдесет години по-късно мисловният образ на онази жена продължава да ме преследва и наистина ме научи да съчувствам на страданието на другите, вместо да съм безразличен към него. Не знам дали днешната младеж ще има същите възможности, които имах аз, за да съзрея – да не говорим за онези възрастни, които, взрени в окото на телефоните си, вече са изгубени безвъзвратно и завинаги."

Източник: manifest.bg

КНИГИТЕ НА УМБЕРТО ЕКО МОЖЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ И ДА ПОРЪЧАТЕ В КНИЖАРНИЦА ГНЕЗДОТО

Вижте още: ПОДАЙ МИ СОЛТА, МОЛЯ!


НОВА КНИГА! "ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА" - 150 СЪВРЕМЕННИ ПРИТЧИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

150 истории със сюжети от нашето съвремие, които споделят мъдрост, подсказват решение, успокояват и вдъхват надежда. И предават своето послание: Не позволявайте огънят на любовта в сърцето ви да загасне. Той ще осветява пътя ви и ще бъде като здрава скала под краката ви в трудни моменти. Раздавайте щедро от този огън на хората около вас. Не прекъсвайте веригата на доброто... Предавайте нататък любовта!

animiran predai natatyk lubovta 650x650

"Не търси любовта, тя е навсякъде. Търси вътре в себе си покривалото, с което сам си я забулил..." Руми

 


ДВЕ КНИГИ! 300 ПРИТЧИ! МЪДРОСТ, ПРЕНЕСЕНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ! - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА /при поръчка онлайн/

Безценна колекция от 300 притчи - отговори на всички въпроси, които човек си задава през живота си.

2 knigi pritchi promo january 2021 650x650 min

"Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета - на светлината на най-евтината свещ."

gold button all promo min

Промоцията е валидна при поръчка онлайн!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki