снимка: pixabay.com
Когато започнах да виждам хората
- автор: Петя Пенева
- категория: Вдъхновение
„Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен." - Паулу Коелю
Колко истина има в тези думи...
Много често ние съдим другите, пречупвайки всичко през нашата призма – как ние си представяме дадено действие или каква е нашата представа за хубаво или правилно.
Правило ли ви е впечатление, когато седнете някъде и около вас има много хора, много различни от вас хора, как обикновено се появяват въпроси като: „защо е облякла тази рокля..." или „не трябва да пие това – то е вредно...", "каква коса...", "колко високо говори..." и така нататък и така нататък.
А случвало ли ви се е да седнете с приятел или приятелка и те да започнат да ви обясняват какво трябва да направите в дадена ситуация... и много често без да ги питате. Аз мисля, че на всеки му се е случвало и не е особено приятно, нали?
Да, има неща, които са вредни, и такива, които не са по вкуса на всеки. И тук говоря за всички области – от храната до поведението, като минем през визията и хобитата. За някои хора най-важно е съчетанието на цветовете, за други каква е прическата им, за трети тези неща може да не са важни, но те държат много на нещо друго.
Има хора, които винаги искат всичко да е изпипано до последната подробност и такива, които се доверяват на момента и импровизират.
И всички тези различия са повод да сме щастливи – щастливи, че можем да видим другата, чуждата гледна точка.
Когато се фокусираме върху нещата, които не ни харесват в хората, губим възможността да видим колко прекрасни и уникални са те всъщност. А те наистина СА! Всеки от нас има своите тъмни и светли страни, както има нощ и ден. Ние избираме на какво ще обръщаме внимание.
Преродих се, когато се научих да виждам човека – такъв, какъвто е – без да осъждам, без да критикувам, без да се питам защо е или не е направил нещо.
Сега виждам колко уникални са хората и колко много мога да науча от всеки един.
Как го правя ли? Набелязвам си минимум 3 неща, които харесвам в човека. Ако по някаква причина се опитват да ми минават не добри мисли за този човек – набелязвам 10 неща, които ми харесват. Така минусите избледняват и имам възможност да го видя такъв, какъвто е. Без да оценявам или осъждам.
Всичко е въпрос на фокус и желание.
Вижте повече за Петя Пенева и други нейни статии.
Вижте още: КОГАТО МЕ СОЧИШ С ПРЪСТ...
