Gnezdoto.net
Човекът без обувки и урокът, който научих от него

Човекът без обувки и урокът, който научих от него

Пътувахме с един приятел из града по работа. Спряхме на светофар и докато чакахме да дойде „зелено", на тротоара покрай нас мина човек, чиито крака бяха боси.

- Горкичкият човечец, – съчувствено каза приятелят ми – виж го... и той заслужава да е обут.
- Да. - съгласих се аз и се замислих.

В този момент погледнах към краката си и прецених, че обувките ми биха били по-полезни на него отколкото на мен в този момент. Отбихме колата и го настигнах. Хванах го за рамото, за да спре. Той се обърна с широка усмивка, а от учите му струеше благост.

- Добър ден, господине, искам да ви дам нещо – казах аз и развълнуван започнах да развързвам обувките си. В същия момент мъжът ме хвана за ръцете и каза с нежен, но уверен глас, който ме накара да спра:

- Благодаря Ви, момче, но аз нямам нужда от обувки. Ако имах нужда, щях да съм обут.
И се усмихна широко.
- Но, Вие...

Не можах да продължа, защото човекът не пускаше ръцете ми и това беше знак да спра. Почувствах сила, която не можех да преодолея. Сила, която не ме нарани, а ме накара да отдам цялото си внимание на това, което предстоеше да чуя.

- Синко, аз съм обут, аз съм облечен, аз имам всичко. Имам здрави крака. В момента просто ги масажирам. Баща ми навремето ме научи, че здравето и каляването на човек идва от това да ходиш бос от време на време. Но аз преоткрих нещо друго. Ходейки бос, аз се докосвам до майката земя, която ме зарежда с енергия. Ходейки бос, аз усещам, че се приближавам към своята цел. Ходейки бос, аз всеки ден се уча да ценя малките неща. Ходейки бос, аз се чувствам по-близо до Бог. Ходейки бос, аз знам от къде съм тръгнал и накъде отивам. Ходейки бос, аз чувствам, че съм жив. И ходейки бос, аз виждам лицата на хората около мен и съжалението, което изпитват, и осъзнавам, че те са загубили голяма част от малките, но стойностни неща, а са се хванали на хорото на материализма, което няма посока, а се върти само в кръг.
Господ ме е дарил с щастието да мога да крача напред.

Ръцете ми все още стискаха връзките на обувките. Бях забравил за какво слязох от колата. „Босият" господин продължи:

- Благодаря ти, синко. Ти ме направи щастлив, защото поиска да обуеш босия, макар ти да станеш такъв. Също така знам, че скоро ще започнеш и ти да сваляш обувките си отвреме навреме и да чувстваш всичко това, което аз усещам в момента.
Той отново се усмихна и си тръгна.

Всички знаем уроците на родителите си, но някак си сме ги позабравили във времето и стреса, в който живеем. Сваляйте обувките си, когато намерите подходящото време и място... За да изпитате онова чувство, което всеки от нас е изпитвал, онова чувство, че си жив.

Вижте повече за Александър Проданов и още статии от него

Вижте още: КОЛКО ГОДИНИ БИХ СИ ДАЛ, АКО НЕ ЗНАЕХ НА КОЛКО СЪМ?

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki