
Изневярата - опит за летене
- автор: Елена Караиванова
- категория: Вдъхновение
Както вече знаете, ако сте чели някоя от предишните ми статии, не обичам клишетата, но в случая ми е удобно да използвам едно от тях за отправна точка. От известно време идеята за изневярата върти своите кръгчета в мисълта ми. Държа да направя сериозно уточнение - изневярата не в класическия й формат, а в доста по-различен план. Но все от някъде можем да започнем...
Една моя добра приятелка и човек, от който научих много, ми каза преди време, че в живота си предизвикваш срещи и събития с определена цел. Ако често се дразниш от боклуците на шофьорите по пътя, значи имаш проблем да изхвърлиш чашата от кафето си през прозореца на колата. Проблем със самия себе си, не си го позволяваш. Може и да е права, нямам задръжки да я изхвърля, просто не искам. Друга теория на моята приятелка е, че ако се покапваш често докато се храниш, значи имаш проблем с идеята да се изцапаш, да се поомажеш понякога...
Защо насочих вниманието ви върху това...
Питам се, ако ти изневеряват често, какво точно означава. Най-вероятно нещо в стил, че ти не си до край искрен със самия себе си и вселената ти връща твоя собствен бумеранг.
Друга моя приятелка скоро ми сподели, че десетки пъти е хващала мъже, с които е имала връзки, в изневяра. И винаги е бягала на секундата - събира си багажа за три минути и изчезва. После плаче три дни и на четвъртия е с ново гадже, щастлива, влюбена, забравила предишното. Shift и delete в комбинация. След време, обаче, ситуацията се повтаря. И после пак. Няма начин да е случайно. Аз изобщо не вярвам в случайности, но при тази повтаряемост с тенденциозен характер има нещо повече от това, което плува на повърхността.
Разбира се, това е за тези, които са способни да се самоанализират и достатъчно силни, за да потърсят решение първо в самите себе си. Вариантът да се капсулираш в болката и в ролята на жертва да си вярваш колко си предаден, всъщност е по-разпространен.
Може да не ви звучи реалистично, но на мен не са ми изневерявали. Покапвам се често, докато се храня и все още ми се случва да се дразня от боклуците по улиците, но не са ми изневерявали. Отварям скоба, че е възможно да са го правили, но аз поне не знам. Била съм лъгана от мъже, имала съм своите тежки моменти в разни връзки, но не и в този вид. Което не ме е спирало в годините да се питам какво бих направила, ако се случи. Отговорите са били различни в различните етапи от живота ми. Когато бях много млада, бях сигурна, че няма да простя. Всичко свършва на секундата безапелационно. След малко житейски опит, като че ли тази сигурност поизбледня и се превърна в някаква степен на вероятности от типа - фифти, фифти. Зависи от това, от онова, какво го е породило, дали е намесен алкохол (замисляли ли сте се, че в обясненията пост фактум почти винаги е намесен алкохолът?!). След още малко повече житейски опит, рекапитулацията е още по-различна. Сега вече може и да се посмеете още, но с днешна дата отговорите, които бих търсила след една евентуална изневяра, не са в този, който я е извършил. Тя е резултат от целенасочени усилия на двама души да не бъдат автентични и събудени в отношенията си. На двамата.
Когато си гладен, се храниш. Когато си зверски гладен, ядеш каквото ти попадне. Когато нещо не ти стига в едни отношения рано или късно ще го откриеш на друго място... Какво се случва... Ако си позволиш да го имаш, моралните догми на нашето общество издава присъдата - изневяра. Другият вариант е да не си го позволиш. Налагаш си самоконтрол и се чувстваш като излекуван алкохолик, който е успял да излее в мивката бутилка водка. Потупваш се по рамото, продължаваш си напред, заедно с багажчето от липси, повече или по-малко в комфорт със себе си. Понякога гласчето от вътре е тихичко и можеш лесно да го заглушиш в кънтежите на разумните доводи. Понякога е по-упорито и напомня за себе си по-често и натрапчиво. Понякога копнежите на душата ти са толкова силни, че опитите да си глух, те разболяват физически. Оковал си я тежко от глава до пети и си я изпратил в тъмницата при Граф Монте Кристо. Или ще намери начин да се спаси, или ще издълбае по себе си всяка стъпка от нелепото танго на волята и разума.
Отговорът ми към днешна дата на въпроса какво бих направила, ако любимият мъж до мен изневери, е - въпроси. Въпроси към самата мен. Обичали ли сме се достатъчно и за двама ни, имали ли сме си доверие, обожавала ли съм земята под краката му, светвали ли са очите ми всеки път, когато си дойде при мен от някъде и всякъде, била ли съм за него спокойствие и пристан след всички бури, била ли съм усмивката, която гони всяко безпокойство, била ли съм скалата, която ще остане след всички бързи води, преминали и още преминаващи... Ако отговорът на тези въпроси не е ДА - истинско, дълбоко, безапелационно, от душата... Значи всички останали обвинения и драми са излишни.
Какъв е вашият отговор? Какъв е бил, когато сте били по-млади и промени ли се във времето? (Бих се радвала да споделите с мен - адресът на електронната ми поща е достъпен. Не е нужно да споделяте лична информация, просто напишете от какъв пол сте на колко сте години и какво е за вас Изневярата - болка, обида, предателство, реакция... Винаги ли сте били крайни или животът и опитът са променили нагласите ви? Можем да напишем продължение на статията заедно.)
Изневярата за мен е да поставиш себе си в НЕвяра, да спреш поривите си, да се опиташ да живееш в лъжа и в мир със себе си едновременно - нещо, което мисля, че е невъзможно.
Хората наричат с тази некрасива дума поривът да си себе си, да кажеш НЕ на статуквото и да полетиш по своя път. Обществото обича да облича всичко в спретнати дрешки за първомайска манифестация и всички останали модни писъци да са в графа - И други... Определени структури в обществото налагат критерии и модели на лоялност, които ни обезличават. Както пише Ошо, спираш да казваш не, да питаш себе си какво точно искаш да кажеш... и просто маршируваш безсмислено на житейския полигон.
Иска ми се да уточним нещо - нека се абстрахираме от грозните лъжи, от желанията на някои хора да доказват либидото и да подхранват самочувствието си. Да погледнем към изневярата не като към формат за някое риалити, скрита камера или жълт вестник. Говорим за дълбоките, съкровени чувства в нас, към самите нас и способността да се изправим пред тях в цялата им истинност и автентичност.
Оставам в нетърпеливо и вълнуващо очакване на споделянето ви!
Вижте още статии на Елена Караиванова както и допълнителна информация за нея.