Как външните обстоятелства да не разместват вътрешното ни пространство
- автор: Радост Николова
- категория: Вдъхновение
В шоуто за таланти в различни страни периодично се появява един номер, в който се балансират сложно преплетени пръчки и накрая на едната стои едно перо. След като всички пръчки се преплетат, перото се подухва леко и цялата фигура се разпада.
Понякога душите на хората приличат на този атракцион - вътрешният баланс и хармония са толкова крехки, че циклонът от неочаквани събития е способен да предизвика хаос и дори разпад в душите ни.
Как външните обстоятелства да не разместват вътрешното пространство и въпреки случващото се да останем в мир със себе си?
1. Първото нещо, което е много важно за вътрешния баланс, е себепознанието. Няма как да се подредим на сляпо или да делегираме тези права на някой друг. Може да ни бъде оказана помощ по пътя, но без активно и осъзнато лично участие не бихме могли да стигнем до никъде. Важен момент в себепознанието е какво има вътре в нас, от какви парчета е изградена нашата душа.
2. Разпознаването. След като открием какво се е скрило в нашия вътрешен свят, е важно да можем да разпознаваме кое е наше и кое сме взели на заем от някой друг. Кое ни е потребно и кое вече не ни върши работа, кое определя нашите роли в обществото и кое е част от най-дълбоката ни същност.
3. Подреждането. Важно е в процеса на подреждане на парчетата да се търси не временно закрепване, а стабилност. В съзнанието ми винаги изниква метафората за тетриса или пъзела. Всяко парче си има своето специфично място в цялостната картина и когато го открием и го наместим, това си личи. За разлика от пъзелите, които се редят от рамката към вътрешността, за да е стабилна душата, тя се подрежда от сърцевината към периферията. Ако сте сортирали внимателно парчетата в предходната стъпка, тук няма да ви е толкова трудно.
Важно е да знаем, че горните три процеса на себепознание, разпознаване и подреждане не се случват еднократно, а постоянно се повтарят. Както външният свят, така и несъзнаваното постоянно внасят нещо ново в нас и това новото има нужда да му бъде намерено мястото, за да запазим хармонията.
За да бъде човек стабилен и да не пренася външните бури отвътре, са необходими още няколко неща.
Съхранете своите корени.
Благородно завиждам на венецианците, които имат родословни дървета 700-800 години назад. При нас те са до 4-то поколение и започва да се забравя. А за да бъде човек стабилен, той трябва да знае на кого е наследник. Силата, която идва през родовата памет е едно от нещата, които най-силно ни пазят да се разпаднем в трудни моменти, когато отвън задухат неблагоприятни ветрове. За това поливайте своите корени, грижете се да ги има и ги съхранете за вашите деца. Това е най-силният имунитет, който бихте могли да им създадете.
Дайте простор на крилете.
Позволете им да израстват и си създавайте пространство за летене. Външната реалност може понякога да създава ограничения, но в пространството на душата и в необятната Вселена няма такива. Дайте простор на духа да пътува, да мечтае и да изживее своите най-съкровени копнежи.
Стабилизирайте позитивното в себе си.
Лесно е човек да бъде позитивен, когато отвън грее слънце. Трудно е да го задържи, когато се появи бурята. С "трябва да остана позитивен, трябва да остана позитивен, ..." не се получава. Само стабилизираният и добре наместен позитивизъм може да ви е истински полезен - набързо пришитият просто не върши работа.
Важно е как по принцип виждате нещата, а не какво си налагате да мислите. Хората със стабилен позитивизъм приемат случващото се като предизвикателство, а не като препятствие или катастрофа.
А как е за вас?
Радост Николова е психолог-консултант. Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея.
