Как един IT специалист превърна стихове на Лилиев и Дубарова в рок балади

Името му е Жан Маринов и е роден в София. Живял е дълги години в САЩ, а в момента се е установил в Швейцария. Професията му е свързана с мениджмънт на информационни системи и активно разработва аутсорсинг проекти, с които да насочва инвестиции към България. Израснал е в семейство на музиканти и художници, а музиката е негова страст, с която се е занимавал и професионално през годините.

Любимият му поет е Николай Лилиев. Именно неговото стихотворение „Луната висне като плод..." го вдъхновява да напише и изпълни песента „Ти си в мен". Но преди да ви оставим да се насладите на нежната музика и прекрасните стихове на Лилиев, ще ви разкажем и за една друга прекрасна песен на Жан. Тя се казва „Спомени", а текстът й е адаптация на творбата на Петя Дубарова „Недосегната".

Е, стига приказки, време е за музика и поезия:

ЛУНАТА ВИСНЕ КАТО ПЛОД...

ЛУНАТА висне като плод,
забравен в есенни градини,
и буди сънния живот
на туй, което в сън ще мине.

Аз виждам светлия възход
на първата любов, изгряла
като надежда за живот,
като печал преди раздяла.

И две протегнати ръце,
които искат и не могат
да стоплят мразното сърце
на вси низвъргнати от бога.

Аз чувам гордите слова
на своята душа безгласна,
но пак безпаметно зова
и в шеметна забрава гасна

по две замислени очи,
окъпани в златисто вино.
И моята любов звучи,
и като звук ще ме отмине.

Николай Лилиев

НЕДОСЕГНАТА

Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът - артист и стар, и ловък -
хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта
длани от морето да отдръпвам,
длани побелели от солта.

Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.

Петя Дубарова

Вижте още: В ПАМЕТ НА НЕЖНАТА ПОЕТЕСА ПЕТЯ ДУБАРОВА

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.