Gnezdoto.net
Смисълът е в служенето на другите. Ние за това сме родени снимка: selfunification.com/

Смисълът е в служенето на другите. Ние за това сме родени

Когато бях на 10-годишна възраст, дядо ми се пенсионира и се преместиха с баба ми отново да живеят в родното им село. В онази къща, където бяха отгледали единственото си дете, скъпата ми и обичана майка.

Аз бях много щастлив от този факт и едва дочаках да свърши учебната година за да отида и да прекарам лятната си ваканция при тях. Сигурно всяко дете има по-близки и специални отношения с някой от възрастните членове в своето семейство и за мен този човек бе любимата ми баба. Може да се каже, че основно тя се е занимавала най-много с мен, още от самото ми раждане и от нея съм научил най-важните за мен житейски уроци, които се опитвам да следвам и да прилагам на практика в живота си и до ден днешен.

Сега ще ви разкажа за един от важните или може би за най-важния урок, който научих от моята баба.

По онова време хората в селата живееха доста по-различно, задружно, повече духовно и по-малко наблягаха на материалното. Постоянно си помагаха, подкрепяха се и не личеше да има каквото и да е съревнование или духовна отчужденост между тях. Едно от нещата, които ме впечатли бе това, че всяка сутрин от всички къщи излизаха хора и почистваха пред техните домове, а улиците в цялото село винаги блестяха от чистота. Баба ми също метеше пътя пред нашата къща всеки ден, а често я виждах да замита улицата и по цялата й дължина.

- Бабо! Защо метеш и пред другите къщи? – не се стърпях и я попитах една сутрин.
- Как, защо? – погледна ме учудено тя. – Да помогна на съседките! Може на някоя от тях, днес да не й е добре, друга да е заета с по-важна и неотложна работа. Аз така и така съм излязла да мета, здрава съм, имам сили, ще замета и пред техните къщи, а пък утре някоя от тях ще почисти пред нас. Смисълът на живота е в служенето! Хубаво е всеки човек да служи на другите хора! Ние за това сме родени.

- Какво? За това ли, бабо, сме родени? – погледнах я учудено аз.
- Да, синко! Точно за това. – усмихна се тя.
- Не те разбирам! – продължих да я гледам още по-учуден. – Обясни ми! Защо е така?

- Сега ще ти обясня. – отговори ми тя и остави метлата и лопатата в двора, а после си изми ръцете на дворната чешма и влезе в къщата. – Измий се и ти и ела да ти разкажа. – провикна се баба ми през отворената врата. Измих си ръцете и аз, а когато влязох вътре я заварих седнала на масата с кутия шоколадови бонбони, пред нея.

- Любимите ми бонбони! – възкликнах аз и посегнах с ръка към кутията.
- Почакай! – хвана ми ръката тя. – Тази ръка е създадена да служи на останалите части от твоето тяло и на целия ти организъм! Сега с нея ще си вземеш бонбон и ще го сложиш в устата си. Ръката ти, ще усети ли вкусът на бонбона?

- Не! – отговорих и аз.

- Така е, насладата от бонбона ще я усети устата ти, но от неговата енергия ще се ползва целият ти организъм, включително и ръката, с която си го взел и сложил в устата. Да предположим, че тази твоя ръка в един момент реши, че трябва да служи само на себе си. Колко полезна ще бъде тя? Ако я засърби горната й част, ще може ли да се почеса сама?
- Не! – ококорих се замислено аз.

- Точно така! Не може. Ако служи само на себе си, тя ще бъде почти напълно безполезна, но за другата ти ръка и за всички останали части от твоето тяло, ръката ти е изключително полезна и много необходима, нали?

- Да! Така е бабо! – съгласих се аз.

- Така е и при хората. Ако един човек е решил, че трябва да служи само на себе си, той ще бъде точно толкова безполезен, колкото е и ръката, която се обслужва сама, но на другите хора, човекът може да служи добре и да им бъде много полезен. Сега, разбра ли, че всеки човек е роден да служи на другите хора и не само на хората, но и на животните, на птиците и на цялата природа?

- Разбрах! – извиках доволно, аз и я целунах в знак на благодарност за получения ценен урок. После излапах набързо три бонбона, които бързо се стопиха и изчезнаха в моята уста, но мъдрите слова на любимата ми баба си останаха, все още са в моето съзнание и често си спомням за тях, когато поглеждам към някоя много „специална" ръка или когато наблюдавам поведението на някой още по-специален човек.

Притчата е част от сборника с притчи на Валентин Начев "Къде се ражда любовта?"

Вижте още ПРИТЧА ЗА ТАЙНАТА НА ДЪЛГОЛЕТИЕТО

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

от

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki