В търсене на перфектното или защо не обичаме думата "достатъчно"
- автор: Mиpocлaв Зaпopoжaнoв
- категория: Вдъхновение
На едно парти, организирано от известен милиардер, Кърт Вонегът казал на неговият приятел, Джоузеф Хелър (авторът на бестселъра „ Параграф 22"), че техният домакин, мениджър на хедж фонд, прави повече пари в един ден, отколкото Хелър е спечелил от невероятно популярния си роман през цялата си история.
Хелър казал: „Да, но аз имам нещо, което той никога няма да има. Достатъчно!"
Историята на Кърт Вонегът и Джоузеф Хелър се повтаря всеки ден и навсякъде по-света. От Париж до Айтос и по- нататък...
Преди дни си говорих с един клиент и той ми казва:
„Миро, искам да работя с най-богатите хора в света!"
Попитах го: „Добре, какво те спира?"
Отговори ми, че първо трябвало да стане известен, да се наложи и, чак тогава щели да го приемат на сериозно. Един вид известността му липсва, за да стане по-известен и скъпоплатен.
Усмихнах се и го попитах: „Колко клиенти ти трябват, за да пробиеш?"
Отговори ми бързо и без да се замисли: „Ами, един. Как колко? Един,и след това втори, трети и т.н."
Тогава се сетих и за моята история, и как и аз дълго играех ролята на човека, на който нещо му липсва, за да успее.
Защото, когато стартирах консултантската си практика, нямах много неща...
Нямах уебсайт. Нямах офис. Нямах клиенти. Нямах фирма. Нямах опит. Нямах и много финанси, бях похарчил почти всичко.
И въпреки, че нямах много неща, аз имах всичко...Имах всичко достатъчно, за да стартирам.
Имах идеи. Имах знание. Имах умение да убеждавам и да продавам. Имах желание. Имах вяра във възможностите си. Имах мечта и визия за това, което искам да правя.
Имах себе си.
Какво ми трябваше ли? Ами само един-единствен клиент. Клиент, който ми отвори врати в една индустрия. Клиент, с който пробих на още 4-5 места. И после, на още 4-5 и т.н и т.н.
Винаги ни трябва само едно. С едно на ум.
ЗАЩО СМЕ ВЕЧНО НЕЩАСТНИ
Хората сме големи идеалисти. Стартът никога не е достатъчно добър.
Хич не обичаме думата „ДОСТАТЪЧНО".
Вечно нещо не ни стига. Кладенеца е вечно празен.
Най-често, това са време, пари, коли, дрехи, храна, преживявания, хора (връзка)...
Търсим по-доброто. По-лесното. По-приятното. По-хубавото.
Превърнали сме живота в търсене на перфектното.
Търсим перфектния момент за целувка...
Търсим перфектния момент да предложим брак...
Търсим перфектния момент да кажем „Обичам те"...
Търсим перфектната първа реплика да кажем „Здравей"
И какво става, когато търсим този перфектен момент – изпускаме купища други перфектни моменти в чакане.
Няма най-хубав момент за целувка. Няма най-хубав момент да кажеш „обичам те" на любимия. Няма най-добра първа реплика, с която да се запознаеш с някои. Няма най-добър момент да стартираш бизнес. Няма най-добър момент да напишеш имейл или да се обадиш на потенциален клиент. Няма най-добър подход, по който да проведеш разговора с него и да му продадеш своят продукт/услуга/идея.
Защото всеки момент, всяка реплика..., всичко – вече е перфектно!
С всичките му несъвършенства. С всичките му предизвикателства.
Когато искаме нещо да е по-добро, да е перфектно, то значи, че не сме доволни от това, което имаме в момента.
А ако не сме доволни от това, което имаме в момента, то колко още време ще можем да го изтърпим, преди да започне да ни прави нещастни...?!
Вместо да се фокусираме в целта и перфектната работа, нека да се фокусираме в най-доброто, което можем да дадем от себе си сега, в този момент!
Вместо да се фокусираме в перфектният момент да кажем „обичам те", нека се фокусираме в това, да го покажем на човека до нас сега, в този момент!
Вместо да искаме да имаме уебсайт, 3 клиента, офис, 100 хиляди в сметката, за да стартираме бизнес, нека се фокусираме върху най-малкото действие/идея/стъпка, която можем да предприемем сега, в този момент – просто да се опитаме!
С фокуса върху най-малкото, което можем да направим ние вече постигаме голямото.
Нека да живеем с едно на ум. А пък утре евентуално можем да добавим още едно... Ако поискаме!
Вижте още от Мирослав Запорожанов и допълнителна информация за него...
