Gnezdoto.net
Тайните ми мисли shutterstock.com

Тайните ми мисли

Понякога ми се иска да не знам толкова много, колкото знам. Да съм прочела по-малко книги, да съм преживяла по-малко.

Понякога ми се иска да започна живота си отначало. Е, не съвсем отначало, но примерно от 12 клас, когато съм избирала посоките. Когато съм вярвала не с ума си, а със сърцето си, че мога. Когато съм искала да постигна всичко, защото не съм знаела, че има и невъзможни неща. Защо не съм го направила? Как не съм знаела, че най-истинското доверие е това в мен. Да се бях борила за посоката си...

Понякога ми се иска да опитам онази, загърбената, посока. Да се видя в окото на бурята, от която съм избягала. Какво ли би било?

Понякога ми се иска да съм по-смела, да не ме е страх толкова много от грешки, да не ме е срам, че имам белези. Иска ми се да говоря повече, да казвам повече, да поделям тежестта, която нося. Понякога ми се иска да я оставя на земята тази тежест, да полетя и да се върна друга, много различна, много не тази, в която съм се превърнала.

Понякога така ми се иска да бъда намерена. Точно, когато съм се свряла в тъмния ъгъл на пещерата си, когато си мисля, че мразя света – точно тогава. От центъра на самотата ми да се появи някой, който пази само за мен прегръдка и ласка.

Понякога ми се иска да бъда истински лоша за другите, не за себе си. Да казвам „не искам!", да не отстъпвам, да не премълчавам, да затръшвам врати, да ръмжа и да хапя, да крещя, да се сбия, ако трябва, но само мен да не ме боли. После ми се иска да разкажа цялата си болка само с очи на две други очи. И да бъде тихо.

Понякога ми се иска да живея в приказка. В свят, пълен с феи и вълшебства. Да ми бъде лесно, да ми бъде лесно...

Иска ми се да видя какво би било, ако знаех по-малко, ако бях чела по-малко и преживяла по-малко. Ако бях поела по пътя на друг избор.

Какво бих имала, какво бих нямала, каква бих била...

Невъзможно е, знам. И знам, че това ме запраща в още по-грешна посока, затова наричам тези си мисли „тайни". Рядко ги пускам да се разхождат без мен, но понякога наистина много, ама много ми се иска да повярвам, че „Интерстелар" е повече от филм, че другата реалност съществува и мен ме има там, в суровата, но невероятно красива Вселена.

Понякога ми се иска да знам, че моите тайни мисли са споделени, защото тайните вече много ми тежат.

автор: Сашка Александрова; източник: myvelikoturnovo.com 

Вижте още: ЧЕТИ ГО ВИНАГИ, КОГАТО СЕ НУЖДАЕШ ОТ ПРОМЯНА

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki