снимка: pinterest.com
Аз съм... Плахи стъпки... Самотата!
- категория: Вдъхновение
Ела при мене, Самота! Ела да те прегърна! Не съм забравила, че беше моя вярна спътница толкова дълги години. Тъй дълго ти принадлежах и знаеш, че където и да отида, към тебе ще се връщам пак, защото в сърцето ти живях.
САМОТА...
Тихо... Тихо... Нежно нежно...
Необятно.
От небето до земята.
И обратно.
Някой идва. Някой чука
на вратата.
Кой е? Аз съм...Плахи стъпки...
Самотата!
Бледа...Бяла...Запъхтяна...
В час уречен.
Добро утро... Извинявай...
Добър вечер...
Лекомислена... Усмихната...
На стола.
Неочаквано смутена.
Бавна... Гола.
Радиаторът...А чайникът
къде е?
Одеялото,което
ще я сгрее.
Кратък полъх. И открехната
вратата.
Тук ли е... Или я няма
самотата.
Тука е, ако я няма.
И обратно.
Тихо...Тихо... Нежно...Нежно...
Необятно.
Недялко Йорданов
САМОТА
Все чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
и да ми каже тихичко: "Прости,
забравих те... Ти жив ли си все още?"
Все чакам... Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената "Майка Самота".
И като кучка по вратата дращи.
А беше време, кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват...
Събуди се. И първи ме предаде.
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък.
Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог...
И само репей с азбука от вятър
вратата ми изписва с некролог:
"Живя, но се помина с Добротата!"...
Дамян Дамянов
Вижте още: В ТОПЛИТЕ МИ ДЛАНИ Е СГУШЕНО СОЛЕНОТО МОРЕ - СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА МОРЕТО
