Притча за човешките сетива
- автор: Валентин Начев
- категория: Вдъхновение
Всеки ден ползвам обществения градски транспорт и виждам, че постоянно се увеличава броя на пътниците, които са със слушалки в ушите или са втренчили погледа си в екрана на някакво електронно устройство. Те вече са болшинство и това е съвсем нормална и обичайна гледка, но преди няколко седмици станах свидетел на една интересна случка и реших, че ще е добре да я споделя с колкото се може повече хора.
На една от поредните спирки в препълнения автобус се качи младеж, който слушаше техно музика със слушалки, но звукът им беше толкова силен, че го чуваха сигурно и половината от останалите пътници в автобуса. Една дама, която стоеше до самия младеж, не можа да издържи дразнещото монотонно звучене и го помоли да си намали силата на звука.
- Как го понася този силен звук? – въздъхна възмутената дама.
- Той не го чува толкова силно, сигурно е започнал да оглушава. – обади се жената до нея. – Моята дъщеря си лягаше и ставаше със слушалките, беше непрекъснато с тях и си повреди слуха. Вече почти нищо не чува. – добави доста притеснено тя.
- Наистина ли? И моята дъщеря често ги използва. – учудено я погледна загрижената й спътничка. – Лекарите не могат ли да й помогнат?
- От една година ходим при най-различни специалисти, но няма положителен резултат и в сега чува само с помощта на апарат.
- Ужас! Не мога да ги разбера тези деца! Защо им е толкова приятен и необходим този непрестанен шум?
- Защото са се отдалечили прекалено много от своя дух. – отговори, седналият до нея възрастен господин, който беше на доста преклонна възраст, но изглеждаше много жизнен и енергичен. – Страхуват се от тишината защото интуитивно усещат, че в нея ще чуят неговия глас и той ще им каже, че не мислят и не живеят правилно. Момичето може да си върне слуха, но това ще се случи само с Божията помощ на нейния дух.
- Но как? Какво трябва да направи? – погледна го учудената майка.
- Момичето, трябва да си спомни за гласът на Бог и да поиска отново да го чуе! Нашите сетива са Божи дар и са ни дадени да търсим, да виждаме, да чуваме и да усещаме Божествената красота в този свят и когато не ги използваме по предназначение те отслабват и постепенно ги изгубваме.
С ушите си е необходимо във всеки момент да чуваш песента на птиците, гласът на хората и животните, шумът на вятъра и течащата вода. Казано накратко постоянно да чуваш гласът на вселената! Всеки ден очите ни трябва да виждат синьото небе, огненото слънце, красивите и неповторими форми на облаците, величието на планините и уникалността на всяко живо същество.
Болшинството от хората си мислят и са убедени, че възрастните хора непременно трябва да са с намалено зрение и с увреден слух, но аз чувам перфектно и не използвам никакви очила.
Причината за загубата на сетивата не е във възрастта на човека, а в неговото отношение към света и живота. Слушам ги голяма част от моите познати и роднини, как от тридесетгодишна възраст са започнали да роптаят и да говорят, колко сбъркан и колко грешен е станал този свят и се чудят защо непрекъснато боледуват, а слухът и зрението им се изгубват. Това е основната причина!
Няма никакво значение, каква ти е календарната възраст. Ако си преобладаващо недоволен от този свят и от този живот, ти ще се разделиш с него. Това е.
Погледнете малките деца, за тях всеки ден е празник. Те постоянно се забавляват и за тях светът е безкрайно вълнуващ, интересен и красив, но после какво се случва. Идват големите амбиции. Родителите им казват, че трябва да станат някакви, велики хора. Казват им, че животът е състезание. Започва се едно голямо четене и след някоя година, детето е с увредено зрение, но какво от това, нали ще стане професор. Страдащ и недоволен от света и от живота си професор. Това е много престижно и няма никакво значение, че детето е искало да стане готвач. Щастлив готвач!
Хората стават все по-алчни и амбициозни, но и по-неудовлетворени и нещастни. Животът им е скучен и нерадостен. Затова болшинството от днешните младежи са постоянно с тези слушалки и непрекъснато зяпат в някакви устройства. Това е причината! – каза накрая възрастният мъж и тръгна да слиза от спрелия притихнал автобус.
Аз видях, че съм пропуснал моята спирка и го последвах. Следвам го и в неговите разбирания и разсъждения за живота. Ще се радвам, ако и други го последват! Тази случка ме вдъхнови да напиша стихотворението „Всичко е в теб":
Всичко е в теб
Корените и проявите на „злото",
раждат се и живеят в твоя ум.
Знай, че там е скрито и доброто,
зад завесата от постоянен шум.
Ти все бягаш от някаква скука
и живееш със слушалки на уши.
Говориш, че за нищо не ти пука,
но твоя слух сериозно се руши!
Липсва ти нещо. От страни си личи,
че безразсъдно жертваш своите очи.
Често зяпаш в някакъв екран,
но това, което търсиш не е там!
Всичко е в теб! Разбери го и знай,
че няма да откриеш никакъв рай.
Каквото и да търсиш то не е вън
и всички неща са в твоя „сън".
Ако търсиш някаква красота,
недей да обикаляш света.
Първо в себе си я потърси
и ще откриеш, че ти винаги си,
каквато си мислеше, че не си!
От книгата "Къде се ражда любовта?" - съвременни притчи на Валентин Начев
Повече за Валентин Начев вижте на vnachevblog.wordpress
Книгата можете да поръчате в книжарница Gnezdoto
Вижте още: СМИСЪЛЪТ Е В СЛУЖЕНЕТО НА ДРУГИТЕ
