Gnezdoto.net
Ти водиш, аз следвам! Аз съм на разположение!

Ти водиш, аз следвам! Аз съм на разположение!

Отдавна съм си обещала, че няма да давам тон на Господ/Вселената/Живота и няма да им правя точно разписание как и кога да ми случват нещата, които искам. Наясно съм и с факта, че като се вкопчиш в мечтата като удавник за сламка, тя почва да си припява: „Със 100 километра в час аз летяяяя!" и поема в обратната посока.

Изобщо, като се фиксираш в нещо, като си навиеш на пръста как точно да дойде при теб, че даже и къде да стъпва, докато те наближава, ти е спукана работата. Защото кой си ти (респективно аз), за да казваш на висшето съзнание какво да прави, че и колко сол да му ръсне? На теб харесва ли ти, докато готвиш свекърва ти/майка ти да ти виси на главата и да ти вика – не така, обърка? Каква ще е тази манджа, дето я готвят всички и ще става ли после за ядене?

Ще карам направо и ще ви питам – вие как сте с Доверието? „Миии, добре", бих отговорила аз на този въпрос. Добре, добре, ама колко да е добре след като все ми трябват доказателства, че вселената работи и искам нещата да стават бързо...

Като се обърна назад мога да преброя на прима виста поне 10 неща, които много съм искала да ми се случат спешно и незабавно, а после съм била благодарна, че не са ме споходили точно, когато съм ги викала. Убедила съм се, че в чакането има смисъл и ние от нашата си камбанарийка не виждаме цялата картинка. Въпросът е можем ли да се доверим, че всичко се нарежда в наш интерес и че някой, който гледа от високо, ни дава точно това, от което имаме нужда в момента, за да си научим уроците?

От известно време аз прилагам една техника, която отнема не повече от минута, но за сметка на това е изключително ефективна. (Благодаря ти за нея, Елица Великова).

Затваряш очи. Държиш дланите си обърнати нагоре. Представяш си пред себе си образа на Живота/Вселената/Господ (каквато е твоята асоциация за Висшата сила) – може да е просто светлина, сияние или каквото друго се появява за теб. Казваш: „Ти водиш, аз следвам! Аз съм на разположение!"

Когато направих това за първи път се почувствах малка, но и защитена. Останах с усещането, че всичко е наред и има кой да се погрижи за мен.

Не ви призовавам да спрете да правите каквото и да е и да чакате да ви споходят всичките ви мечти ей така – на талази и веднага. Сигурна съм обаче, че ако се доверим, че Живота/Вселената/Господ се грижат за нас с безусловна любов и подкрепа, живеем с повече лекота и отваряме пространство да ни се случват хубави неща.

Мечтите ни се сбъдват тогава, когато сме готови за тях!

Вижте повече за Елена Димитрова-Ангелова и още статии от нея

Вижте още: ПОНЯКОГА ПЪТЕКАТА НЕ Е ОТЪПКАНА, ЗАЩОТО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА ЛИЧНО ЗА НАС И ЧАКА СТЪПКИТЕ НИ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki