Приказка за коледната елха
- автор: Валентин Начев
- категория: Вдъхновение
Някога, в една гора, две елхи
в съседство се родили
и приятелки били,
най-скромни и мили!
Но минал покрай тях веднъж,
един въоръжен с брадва мъж,
която криел под дебелото палто
и упорито търсил коледно дърво.
– Оле! Колко си прекрасна! –
харесал си мъжът едната. –
Но ще те оставя да пораснеш,
за следващата коледна дата. –
и тръгнал мъжът по пътеката бяла,
а малката ела много се възгордяла:
– Казаха ми, че съм дърво красиво!
Чу ли? Ще блестя на коледната сцена,
а ти имаш едно клонче криво
и няма да бъдеш с играчки украсена!
– Така е, ти си стройна и по-красива. –
отговорила й скромната ела.
– Аз ще си остана в природата дива,
а ти ще блестиш, със звезда на върха!
Изтекла бързо едната година
и бялата зима отново дошла.
Мъжът, пак през гората минал
и красавицата при хората отишла.
Украсена, с възхита я гледали всички!
Цялата в разноцветни светлини блестяла,
а другата върху своите зелени иглички
облякла само една рокля, скромна и бяла.
Преминала еуфорията на празничния ден!
Изсъхнало красивото дървото, без корен!
А другото с връх, към висините устремен,
расте и днес, с дух величествен и непокорен!
Ние се радваме на красивите дървета, но източникът на тази красота е скрит и невидим за нашите сетива. И всички прекрасно знаем, че всяко дърво ще загине без своите дълбоки корени, които го свързват с източника на неговия земен живот. В това отношение сме напълно еднакви с тях и с всеки друг жив организъм, който обитава нашата планета. Ние, хората също бързо загиваме без връзката си с този източник, но колко често умовете ни се замъгляват от блясъка на мимолетната слава и несъзнателно сами се разделяме с него, когато сме устремени в своето сляпо преследване на неосъзнати блянове и мимолетни миражи!
Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него
Вижте още: ЧУДОТО С КОЛЕДНАТА ГЪСКА
