Снимка: Ивелина Чолакова
Маргарита Петкова - обичаната и магична икона на българската поезия
- категория: Вдъхновение
Да следваш и най-дръзките си мечти и любов - за това се изисква голяма доза смелост. А на Маргарита Петкова такава не й липсва. Определяна като скандална и неприлична, със стиховете си тя шамаросва приличието и преструвките, загърбва моралните превземки и така се раждат най-ярките шедьоври на модерната българска любовна поезия. Маргарита е такава, каквато много жени биха искали да бъдат, но нямат смелостта да го направят. Затова живеят мечтите си с нейните стихове.
Маргарита Петкова отново доказа, че е обичаната и магична икона на българската поезия, пред която се кланят тълпи почитатели. На премиерата на най-новата й книга „Болката отляво“ (подарък за нейната 60-годишнина от издателство „Персей“) се събраха стотици хора, които преизпълниха залата на Чешкия център и фоайето пред нея и в продължение на часове чакаха за автограф. Богдана Карадочева, изпяла много от стиховете на Маргарита, дойде, за да поздрави своята близка приятелка. На първите редове бяха поетите Евтим Евтимов, Анжела Димчева, Добромир Банев, Виктория Катранова и др.
Самата Маргарита Петкова направи силно емоционален авторски рецитал, грабвайки вниманието на многолюдната публика и забавлявайки я с шеговити и самоиронични признания. Почитателите й пък я аплодираха дълго и я отрупаха с цветя и признания в любов.
Луксозното томче „Болката отляво“ с поетичните шедьоври на Маргарита Петкова излезе в навечерието на празника на влюбените. Това е изповедна, открита и откровена книга равносметка. Авторката разказва за първите си опити в любовта и поезията, за важните моменти и хора в живота си и поводите, родили прекрасните й стихове, обичани от толкова много хора, които често припознават себе си в тях. Томчето с разкошна твърда подвързия и цветни илюстрации (снимки от личния архив на поетесата и картини на художничката Ралица Денчева) събира емблематичните й творби, както и няколко нови, включително и първото й любовно стихотворение, което се публикува за пръв път. А всички те са вдъхновени от онова чувство, което най-вече ни прави хора, и сме истински щастливи, само когато го имаме. Защото всичко отминава, но болката отляво – не!
В книгата си Маргарита Петкова споделя:
„Родена съм на 21. 02. 1956 г. в София, на бул. „Христо Ботев“, което считам за показателно, над кръчмата „Сините камъни“, бивша пивница „Странджата“, което считам за още по-показателно :) Ритах топка с момчетата между трамваите, затова цял живот не зачитам пътните знаци. Завърших българска филология във Великотърновския университет, не защото там се влизаше по-лесно, а за да бъда самостоятелна, извън родителското крило. Велики години! Благодарение на тях научих на практика, че може и с две, и с двеста.
Имам 3 деца, което смятам за най-качественото нещо в живота си. Вече съм и баба на две внучета. Не си крия годините, любовниците и пристрастията.
Никога не съм отдавала особено голямо значение на писането. То си идва самò. Ако го разбера един ден, може би ще престана да го правя. Като малка ми бяха подарили спяща кукла, една от първите, които се появиха. Аз й махнах главата, за да видя как така става, че си отваря и затваря очите. И какво – видях вътре едни ластици, като тези, които баба ми слагаше на плетените гащи. И чудото изчезна. Ако разбера как пиша, ще се случи същото – чудото ще престане да е чудо.
Любовта окриляше поетичните ми упражнения, а стиховете ми даваха нетрадиционен привкус на любовта. И страдах, и се възвисявах, и се ядосвах на себе си, и се самооблажавах, нищо различно от всяка човешка любов.
Наистина голямата тема в поезията ми е любовта. За заводи и юзини не мога да пиша, защото в завод съм стъпвала само на литературно четене.
Пишех в кафенетата върху сметките, на пейките срещу дома на човека, докато зелената лампа в кабинета му светеше цяла нощ, защото така ми беше обещал, когато се разделяхме всеки по къщите си... Боже, млада и глупава съм била, но една дума не бих променила нито от чувството, нито от стиха си.
Така се случи, че от самото начало, когато се появих на литературната сцена, ме нарочиха за скандална поетеса. А кое ми беше скандалното - пишех за нещата такива, каквито са. Половината свят ги живее тези неща на невъзможните любови, ама си трае и се крие по кьошетата, а аз си ги казвам в прав текст. Художествен. Половината свят се припознава в моите думи, обаче половината от тази половина не иска да си го признае.
Всичко е в стиховете ми. Добри, лоши – други нямам. И не искам да имам. Както не искам да имам друг живот.“
