Gnezdoto.net
Краят... и началото

Краят... и началото

Вратата се затваря. Ехото от стъпките му още резонира в клетките ми. Край! Свърши се.

Оглеждам се в тихата стая. Да, оглушително празна е. Но аз съм тук, значи не е съвсем празна, нали? Защо тогава пустотата й ме изтрива?

Спомените отнемат зрението ми. Той е навсякъде. И никъде. Още усещам аромата му, докосването, гласът... Няма го...

Когато си тръгна, взе ли част от мен? Защото имам чувството, че отвътре съм куха. Ако нищото може да боли толкова... Взе ли радостта ми, способността ми да обичам, вярата ми? Защото сега съм сянка на себе си. Опустошена и безсмислена...

Не може да е вярно. Не може да съм нищо без него. Просто боли. Страх ме е. И боли. А тъгата... тъгата е въздухът, който дишам и издишам. Когато успея да вдишам, защото гръдният ми кош се е стегнал от безумното желание да се сплеска...

Пускам бавна музика, слепешката намирам леглото. Сълзите не идват... може би са свършили? От свръхпроизводство напоследък. Само гледам в някаква точка, отвъд нея. Претапям се в музиката и я оставям тя да изплаче болката, за която аз не намирам думи. И пак. И пак. Времето ме оставя на мира... Свърши се. Но в мен още кърви...

Ето ги сълзите, все пак са останали някакви. За какво плача? За миналото, за несбъднатото бъдеще, за себе си, за него? Има ли значение? Краят има нужда от сълзи – те са коктейл за преглъщане на загуби...

Всичко има край, дори сълзите. След тях остава изтръпнала умора, бял лист. Дори подобие на сън.
Новият ден идва. Безразлично ми е. Нямам желание да стана от леглото.
На следващия ден отново е така. И на следващия. И на поредица от такива безпаметни, причернели дни. Но идва нощта им.

И нов ден. Ден, в който дори се усмихвам истински. После ден, в който се чувствам отново себе си. И ден, в който творческата ми сила ме възкресява...
Вратата се отваря. Прекрачвам прага на очакването и оставям след себе си библиотека с уроци, стари дрехи с кръпки, чаши с допити горчилки. Днес е моят ден и съм облякла най-хубавата си кожа, с най-ярките желания, а най-новата ми дързост кокетно е вързана на шията ми. Е, какво предстои?

Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея

Вижте още: ДЕСЕТ МИНУТИ РАЗДЯЛА


НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НАЙ-НОВАТА КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО "ИНСТИНКТЪТ НА ВОЛЯТА" ОТ КЕЛИ МАКГОНИГЪЛ - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА /до 31 май 2020 г./

Всички сме родени с воля, но някои я използват повече от други. Хората, които имат по-добър контрол върху вниманието, емоциите и действията си, се справят по-добре във всяко отношение. Те са по-щастливи и по-богати. Любовните им връзки са по-удовлетворяващи и по-дълготрайни. Те печелят повече пари и напредват повече в кариерата. По-добре се справят със стреса, излизат от конфликти и преодоляват нещастията. Те дори живеят по-дълго...

1 animiran instinktyt na volyiata 650x650

Силата на волята е биологичен инстинкт, реакция на ума и тялото, а не добродетел, която отсъства. Как да освободим този инстинкт, за да се справяме с вредните си навици, да спрем да отлагаме важните задачи и да следваме истинските си цели...

 


ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ ПРОДЪЛЖАВА... 30% ОТСТЪПКА ЗА КНИГИТЕ НА ГНЕЗДОТО!

"Не съществува трудност, която един час четене да не смекчи." Шарл дьо Монтескьо

animiran chetene 2020

Промоцията е валидна до 31 май 2020 г. или до изчерпване на наличните количества! /само при поръчка онлайн/ 

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki