Завръщане - приказка по мотиви от Малкият принц
- категория: Вдъхновение
Минаха години откакто Малкият принц се върна на своята планета, при своите роза и овца. Дали овцата му изяде розата, така и не разбрахме. А има ли значение?! Важни са уроците, които той научи по време на своето пътуване. Те го направиха много по-мъдър и зрял. Всяка една поука от срещите с различните му приятели, остави следа в душата му. Той вече не питаше толкова. Той знаеше.
През тези години и съдбата на Земята все повече се променяше. Красотата й беше започнала да се губи. За това бяха виновни хората. От една страна, те вредяха със своята дейност, а от друга, катрана в душите им ги унищожаваше. Затова Вселената създаде хора, които бяха от ново поколение. Те се раждаха вече с мъдрост, много по-голяма от тази, която имаха възрастните хора. Те притежаваха знания и светлина, за да спасят тази планета от унищожение.
Малкият принц виждаше случващото се на Земята, от своята звезда. Душата го болеше да вижда, как тази красива планета изгниваше от дейността и тежестта на жителите й. Но появата на новата раса хора го изненада и заинтригува. Всяко следващо поколение имаше все повече способности от предишното. Така един ден се роди момиченце на име Валъри. Тя можеше да говори по телепатичен път със същества от други планети. Благодарение на това тя се свърза с Малкият принц и му разказа историята си. Те станаха приятели и дълго си говореха. Един ден Малкият принц реши да посети Земята и да се опита да помогне. Срещата между Валъри и него беше емоционална и наситена с прекрасни преживявания:
Валъри:
- Защо дойде отново тук? Ние сме умираща планета.
Малкият принц:
- Искам да ви помогна. В машината си нося вода и въздух. Толкова е много, че ще има за всички.
Валъри:
- Ние нямаме нужда от вода и въздух... Имаме нужда от светлина. От светлина за душите на хората, за да видят колко са затънали във вещи и са забравили да обичат.
Малкият принц:
- На много места съм бил в тази Вселена. Такива същества като хората няма никъде. Да имаш такива природни богатства, да имаш близки до теб, да имаш цветя и то много, а не само едно. Да имаш толкова много, а да си тъжен и лош. Не го разбирам. Как ще им помогнем?
Валъри:
- Ще им помогнем като ги дарим с мъничко светлинка и любов. Тази светлина ще се разпростира от човек на човек. Когато един я получи, той ще я даде на двама или трима. Те ще я дадат на още двама или трима. И така светлината ще се увеличава, докато завладее цялата земя и болката и тъгата изчезнат.
Малкият принц:
- Знаеш ли, че ти си като един мой познат фенерджия. Но вместо да палиш и да гасиш фенери, ти просто запалваш светлинки в душите на хората. И те ще се умножат и ще станат едно голямо слънце, което ще засвети повече от хиляди звезди и ще е по-красиво дори от моята.
Автор: Гергана Николова (по мотиви от книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“)
Вижте още: НАЙ-ХУБАВОТО СЕ ВИЖДА САМО СЪС СЪРЦЕТО. НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО Е НЕВИДИМО ЗА ОЧИТЕ
