За родния стар дом
- автор: Вили Терзиева
- категория: Вдъхновение
Скитник-призрак се завръща
късно през нощта
в родната си стара къща
там на край света.
През прозорците наднича.
Няма светлина.
Нито майка да изтича.
Гробна тишина.
Ето че стои на прага
с парещи сълзи.
Буца гърлото му стяга.
Мъка го гори.
Бавно стаите оглежда.
Връща се назад
към изпълнена с надежда
младост. Лъхва хлад.
Спомените го връхлитат,
ала няма кой
да ги види как помитат
този глух покой.
Спи часовникът. Не тракат
двете му стрелки.
Няма да го спре във мрака
с думи "Остани".
Тръгва призракът самотен
рано призори
и оставя дом сиротен
кротко да заспи.
***
Стара къща сам-самина
е заспала в мрака.
Няма пушек над комина.
Никой там не чака
да се върне уморена,
многобройна челяд.
В тази пролетно-зелена
вечер да споделят
край огнището тревоги
по делата къщни,
а децата-дар от Бога
радостта да връщат
по лицата и в душите.
Няма смях и песни.
Даже призраци в стените
няма. Не е лесно
да останеш сам във мрака
с тишината-бреме.
Няма вече кой да чака.
Запустяло време.
Вижте още статии от Вили Терзиева и допълнителна информация за нея ...
Вижте още: ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА И НИКОЙ ДА НЕ ТЕ ЧАКА ТАМ...
