Специален гост

автор: Алиса
категория: Вдъхновение

Един богат и влиятелен човек подготвял голямо тържество по случай рождения си ден. И докато преглеждал списъка с поканените, изведнъж отнякъде се появила прелестна и изключително обаятелна жена.

– Коя сте вие? – попитал я той, поразен от красотата и необичайно харизматичното ѝ присъствие.
– Името ми е Любов – казала непознатата с топъл глас и мило се усмихнала.

Домакинът не можел да откъсне очи от нея и се чудел как да я задържи за по-дълго. Жената сякаш изпълнила цялата стая с необикновеното си присъствие, а той почувствал особено спокойствие и умиротворение. В този момент погледнал към списъка с гостите си, който държал в ръцете си, и изведнъж го осенила идея.

– Довечера в дома ми ще има голямо празненство – неуверено започнал той. – И много бих искал да ви поканя. Моля ви, бъдете мой специален гост.

– О, благодаря ви за милата покана, но трябва да ви кажа, че аз никога не съм сама. Имам много приятели, които винаги са до мен. Така че, ако нямате нищо против да дойдат и те, с удоволствие ще бъда ваш гост.

– Разбира се, че нямам против – радостно възкликнал богаташът. – В къщата ми има достатъчно място за всички и ще се радвам да посрещна и вашите приятели.

Вечерта започнали да прииждат гостите и докато заемали местата си около богатата трапеза, домакинът нетърпеливо оглеждал влизащите, търсейки сред тях възхитителната Любов. Но нея я нямало. В един момент той забелязал на вратата няколко души, които виждал за първи път. Те имали окаян вид, били облечени в окъсани, стари дрехи, а някои изглеждали болни и се движели трудно. Когато портиерът на дома понечил да ги отпрати, богаташът веднага се досетил, че това може да са приятелите, за които говорела тайнствената непозната, и се разпоредил да ги настанят на масата.

Започнала вечерята, а Любов не идвала. Но домакинът сякаш усещал присъствието ѝ, почувствал същото умиротворение и спокойствие, което го обзело през деня. Всичките му страхове и тревоги се изпарили, а сърцето му се изпълнило с някакво особено чувство на покой и доброта.

И в един момент той чул познатия топъл глас:
– Добре ли се чувстваш с мен?
– Трудно ми е да го опиша – развълнувано отговорил мъжът. Въпреки че не те виждам, усещам присъствието ти и то ме изпълва с безкрайна топлина и неописуемо щастие. Никога през живота си не съм се чувствал толкова спокоен и щастлив. На душата ми е леко, виждам смисъла на неща, за които преди дори не съм се замислял...

– Докато се грижиш за моите приятели, докато не отказваш помощ на бедните и нуждаещите се, винаги ще бъда с теб и винаги ще се чувстваш по този начин – нежно казала Любов.
– Но защо не мога да те видя, Любов?
– Защото се заселих в сърцето ти.