Повярвах си Free-Photos/ pixabay.com

Повярвах си

Питаш ме как да станеш сам най-силния човек, когото си срещал.

Отговарям ти:

Напусках местата, които ми пустееха, макар да бяха претъпкани от плът, от популярност и от масова, овча природа.

Тръгвах си – ставах и си заминавах, отеснееше ли ми. Най-тясното място на света може да не е между иглените уши, а между човешките ребра – отляво.

Два пъти по-бързо от дявол, вместо от тамян, бягах от тесногръдието.

Заминавах с последните влакове, пристигах на места, на които никой не ме чакаше, но винаги имаше къде да отида..., за да вървя никога не ми дотрябва ориентир. В джоба си нося компас – счупен, естествено... И всички ми се смеят, че съм зле с географията – не знам къде е Север.

Но винаги знам къде е „напред“.

Единственото нещо, което направих правилно, е че отказах да бъда жертва.

Не се оправдах с обстоятелства, сърца и дяволи.

Извиних се със себе си, вместо с останалите.

Повярвах си.

Разбрах, че само Бог е способен да даде ризата си – ако има две,
само ближен – другата буза,
и само човешка ръка – да хвърли първия камък.
Само човешка ръка – да погали.

Разбрах, че от един и същи камък можеш да построиш зид, и дом.

Питаш ме как да станеш най-силния човек, когото познаваш...
...
Не зная.

Но мога да ти дам риза.

Една, последната, винаги пазя.

автор: Ева Колева
източник: fashioninside.bg

Вижте още: ЕЛЧИН САФАРЛИ: "В ПОМОЩТА КЪМ ПО-СЛАБИТЕ СЕ КРИЕ ИСТИНСКАТА СИЛА НА ЧОВЕКА..."

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.