Gnezdoto.net
Списъкът на чумата Tihomir/ pixabay.com

Списъкът на чумата

Напоследък все по-често се замислям /може би защото навърших 50 години/ дали избираме съдбата си или тя е нещо, което не може да се променя.

В тази връзка се сетих за една история. Който ме познава, знае, че не мога да разкажа история, без да спомена баба. Та... баба ми разказваше история, която нейният дядо ѝ разказвал.

Приказката започваше така: Един човек пътувал с каруца към селото си. Кара си бавно по прашния път и застига жена, която върви в същата посока.

— Добър ден! – поздравява я човекът, когато се изравнява с нея.

— Добра среща! – отговаря жената.

— Накъде си тръгнала? – пита я мъжът и забавя ход.

— Към селото отивам. Ще ме качиш ли на каруцата си до там?

— Да те кача, ама... Ти коя си? Струваш ми се позната.

— Не ме знаеш, но може да си чувал за мене.

— Добре де, ама как се казваш?

— Чума. – отговорила жената.

Стъписал се човекът. Вярно, чувал бил за нея, ама да я срещне...

— Ти в моето село ли отиваш?

— В твоето. - отговорила му чумата.

Уплашил се мъжът. Да я вземе ли, да не я ли вземе? Не посмял да ѝ откаже. Чумата е все пак. По-добре да не я сърди.

Качила се тя отзад в каруцата и провесила босите си крака. Пътуват си двамата в тишина, нарушавана само от щурците в нивите. Ама на мъжа му е неспокойно. Иска да я пита, пък не смее.

— Казвай! – казала му Чумата.

— Какво? – стреснал се мъжът.

— Питай, каквото искаш да питаш!

— Ами аз такова... сега, като те качих в каруцата да те заведа до селото, ще ме пощадиш ли? – попитал мъжът със свито сърце.

— Не знам.

— Как така не знаеш!? Нали ти си Чумата и разболяваш хората и те умират?

— Е аз съм, де.

— Ами как тогава не знаеш?!

— Ами така! То не зависи от мен. Не ги решавам аз тези работи.

— Как тогава решаваш кой да се разболее и кой не? Защото не всички се разболяват, а някои се разболяват и не умират, а се оправят.

— Имам списък. – казала Чумата. — Когато стигна до човека, си проверявам списъка и ако го има, се разболява.

— Мене, ако ме има там, можеш ли да ме пропуснеш, щото аз нали те качих да не вървиш пеша...?

— Не мога! – казала Чумата. — Каквото е писано – това е!

Историята свършваше тук. Така и никога не разбрах този мъж имало ли го е в списъка или не. Аз все молех баба да каже какво е станало, но тя твърдеше, че не знае. И дядо ѝ не знаел... А и най-вероятно целта на историята е да се разбере, че каквото е рекъл Господ – това е! Баба казваше: „За работи от Господ и от държавата няма да се ядосваш! Нищо не можеш да промениш!”.

Бях малка и с детското си въображение рисувах картината на прашния път, силното слънце, маранята над полето и как Чумата седи отзад на каруцата, с гръб към пътя, провесила е босите си и мръсни крака и разгръща огромен тефтер с имената на хората и търси там името на мъжа.

Това, че историята нямаше конкретен край, я правеше много достоверна и ми даваше възможност да си измислям как свършва. Естествено, в нито един от вариантите ми, човекът с каруцата не се разболяваше. Дори и евентуалното му семейство се разминаваше с болестта, защото имената им не бяха в списъка.

Така или иначе обаче в детското ми съзнание остана фактът, че каквото е написано – това е и нищо не може да се направи. Баба ми вярваше, че всичко е „Божа работа”, макар че до последно не спря да се опитва да я промени тази „работа” и да я прави такава, каквато на нея ѝ харесва.

След години гледах документален филм за нападението над Хирошима и там имаше интервюта с оцелели. Един от тях разказваше как той е оцелял, а от човек, с когото били на еднакво разстояние от бомбата, е останало само мазно петно върху бетона. Изпарил се. Явно е бил в списъка...

Аз и до сега не съм много сигурна как е. Дали имаме право на избор или всичко се случва по списък и каквото е написано – това е? Кое е „съдба” и кое „свободна воля”? А може би е комбинация от двете и можем да променяме пътя до финала, но не и самия финал?

С напредването на годините, съм по-склонна да вярвам, че животът, до голяма степен, е това, което си пожелал, но тъй като най-често пожелаваме това, което вече сме видели, не винаги напредваме много... Тези, които пожелават невиждани неща, се наричат луди, мечтатели, откриватели, изобретатели или с други думи – гении.

Сега, от позиция на опита /често горчив/, смятам, че с всяко наше малко, ежедневно решение избираме евентуалната реалност, в която да живеем, и само името ни минава от списък в списък... За това е по-добре да не мислим за него, а да избираме реалността, която искаме да ни се случи и да не забравяме, че животът е сън и всичко е възможно!

автор: Диана Стефанова

Вижте още: КАК ДА ЖИВЕЕМ ПРЕД ЛИЦЕТО НА НЕИЗБЕЖНОТО ЧОВЕШКО СТРАДАНИЕ – 12 ПРАВИЛА, КОИТО ЩЕ НИ ДАДАТ ОТГОВОР


ТРИ КНИГИ! 450 ПРИТЧИ! МЪДРОСТ, ПРЕНЕСЕНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ! СЕГА С 30% ОТСТЪПКА! БЕЗЦЕННИ КНИГИ ЗА ВСЕКИ ДОМ!

Безценна колекция от 450 притчи - отговори на всички въпроси, които човек си задава през живота си.

3 pritchi new price650x650 30 min

"Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета - на светлината на най-евтината свещ."

 


НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НАЙ-НОВАТА КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО "ГНЕЗДОТО": "НАМАСТЕ: ИНДИЙСКИЯТ ПЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО, УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО И УСПЕХА" - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

Древна мъдрост и мистични тайни, които ще ви помогнат да изградите настоящето, което заслужавате, и бъдещето, за което мечтаете.

namaste 650x650 min

За всички онези въпроси, които индийските мистици са си задавали през последните пет хилядолетия и на които са намерили отговори! 

 


ЗИМНА ПРОМОЦИЯ - 30% ОТСТЪПКА ЗА КНИГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО "ГНЕЗДОТО"!

"Не съществува трудност, която един час четене да не смекчи." Шарл дьо Монтескьо

zimna promociq 03 2024 min

Промоцията продължава до 18 март 2024 г.

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki