Gnezdoto.net
Времената, в които нищо „ценно” вече не е същото geralt/ pixabay.com

Времената, в които нищо „ценно” вече не е същото

"Времената, в които нищо „ценно” вече не е същото." - замислям се за това. Кое ми беше ценно вчера и такова ли ми е то днес? Гледам хората и ситуацията около себе си. Гледам как те се променят и колко бързо става това...

Ние ли, като нация и народопсихология, сме много приспособими, или времето е дошло и всички някак сме били готови без да сме си давали сметка за това. Готови да преминем на друго ниво на живот и общуване. Не казвам по-добро или по-лошо, а само друго. Аз не знам какво е, но знам че ще е различно.

Когато излезем от тази ситуация ще сме различни. Тя ще ни промени и като хора, и като общество. Ще знаем повече, но ще можем по-малко. И изводите, които ще направим, и нещата, които ще приемем, ще бъдат, като че ли дошли естествено и логично, просто в отговор на обстоятелствата.

Понякога имам чувството, че някой ни е хванал за ръка и ни води. Сещам се как баба ми разказваше, че като малка, била съм 2-3 годишна, сме отишли на гарата, за да пътуваме с влака на гости на роднини. Аз обаче мъничка и уплашена не искам да се качвам и се страхувам и пищя от това голямо нещо – влака. Баба ми се вижда в чудо как да ме качи без да събира укорителните погледи на всички наоколо и постъпила с мен така, както постъпват с конете, които се страхуват и не искат да преминат вода и или друго препятствие – закриват им очите. Когато не виждат това, което е пред тях, не се страхуват толкова. Завила ме с любимото ми одеалце, на което, сега се сещам, че бях дала много странно име и с което не се разделях, и така ме качила – тихо и кротко. Сега имам същото усещане. Усещането, че някой ми е закрил очите с крона вирус и се опитва да ме качи на влак, от който се страхувам, от който всички ние се страхуваме и с който при нормални обстоятелства не бихме пътували и бихме се противили, но сега този влак ни се предлага като спасение, при това единствено...

Звучи, като част от „теория на конспирацията” и това, разбира се, са само мои усещания и наблюдения или както казват мои познати: „Книгите са ти дошли в повече!”. Възможно е и така да е, но не ме напуска усещането за съдбовност на ситуацията и за промяна, която се случва пред очите ни. Какво ще ни донесе тя - не знам. Дали ще е като своеобразно земетресение, което разтърсвайки обществото ще донесе разместване на пластовете и промяна на приоритетите и ценностите, или просто това е една обикновена пандемия – седмата поред в историята на човечеството и след нея всичко ще е същото или поне така ще ни се струва...

автор: Диана Стефанова

Вижте още: (НЕ)ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki