Gnezdoto.net
Кайрос – богът на щастливите мигове

Кайрос – богът на щастливите мигове

Несъмнено миналото и бъдещето са болестотворни за много хора. Миналото ни трови заради вината и съжалението за нещата, които не сме направили и не сме преживели, както и заради онова, което не се е случило според очакванията ни. И от него продължава да боли. А бъдещето... то винаги ни изпълва с тревога. Все повече хора живеят с преждевременна тъга: какво ще се случи, как ще живеем, какви нещастия ще дойдат?

Друга твърде често срещана грешка е да проектираме надеждите си в бъдещето и да вярваме, че щастието ще ни връхлети, щом постигнем нещо конкретно. Днешното разочарование ни кара да идеализираме своето „утре“, но в този процес губим радостта от малките всекидневни неща, забравяме за даровете, които ни предлага настоящето. Забравяме онова, което древните гърци наричали Кайрос – едно от значенията, които придавали на времето. Друго такова значение е Хронос – времето, което се вмества в количествени рамки. Можем да измерим второто, то може да е час, дори цяла година, но е само това – мярка без конкретно съдържание.

Според древногръцката митология, Кайрос е богът, който се грижи за качеството на преживяното от нас време. Изобразяван е като крилат млад мъж с един единствен златист кичур в предната част на главата. Той е богът на възможността и може да бъде хванат само докато лети. Той се появява в момент, който никога повече няма да се повтори. Затова великите моменти са неповторими.

Така че стойността на времето зависи от неговото качество, а то на свой ред зависи от нашата отдаденост на момента, от присъствието ни в този момент.

Всъщност времето не съществува извън човешкото съзнание. То е мисловно споразумение, с което всички се съгласяваме, за да се разбираме по отношение на времевите интервали. Самият Алберт Айнщайн е казвал, че „единствената причина за съществуването на времето е да не се случва всичко едновременно“. Извън тази полза, то е коварно понятие – особено за онези, които не знаят как да присъстват в настоящето. Измервайки времето, мерим живота, но той е неизмерим, защото животът е присъствие в настоящето.

Сигурно попадаш в мрежите на тъгата, защото умът ти се пренася постоянно в бъдещето, бои се от онова, което ще се случи, или се връща в миналото, за да заседне в пясъците на болката, загубата, вината или озлоблението. Но в нито една от тези територии – минало и бъдеще – няма да откриеш радостта. Просто защото те не съществуват. Очевидно миналото е било. Бъдещето ще бъде, може би. Но сега те са само спомени и фантазии, а не реалност.

Може би ще възразиш, че миналото ни предопределя. Разбира се. И че бъдещето е мрачно и несигурно. Да, голяма част от човечеството винаги оцветява бъдещето в тъмни краски.

Парадоксът е, че единственият инструмент, с който можем да управляваме живота си – настоящето, – е постоянно в ръцете ни, но изглежда, забравяме за него. Онова, което не е тук и сега, не е никъде. Радостта обитава настоящето. Кайрос е онзи миг на поетично откровение, в който се свързваш с това, което те вдъхновява. Ако си способен да уловиш момента, като се откажеш от миналото и бъдещето, вероятно ще преживееш състоянието сатори – в дзен това е внезапното просветление, при което изведнъж проумяваш всичко. Онзи момент, в който виждаш света такъв, какъвто е.

Както казва Пабло Неруда, „някой ден, някъде, на някакво място неизбежно ще откриеш сам себе си“. Това може да се случи във всеки момент – докато наблюдаваш играта на децата, слънчевия лъч, проникващ през облаците, или разходката на някоя мравка. Изведнъж настоящето поглъща всичко и си обхванат от радост и спокойствие. Вечността е миг. Вечност, която е винаги в настоящето и която остава скрита само защото я отбягваш посредством паметта си (миналото) или заради тревожното си въображение (водещо към бъдещето).

Свали от очите си превръзката на миналото и на бъдещето. Престани да съжаляваш и да се тревожиш. Единственото истински твое е този миг... и този, и този... а сега и този...
Джонатан Суифт, авторът на „Пътешествията на Гъливер“, казва: „Дано да живееш през всеки ден от живота си“.
„...защото да си жив, е нещо повече от това да не си мъртъв“, добавя един добър мой приятел.

От книгата "Покана за радост" на Франсеск Миралес и Алекс Ровира

Една книга отправя покана към теб – покана за радост! Покана да се върнеш към изконната си радост, за да заблести животът ти във всички багри. За да се наслаждаваш на всеки свой ден.
30 писма до центъра на душата ти... живителна глътка свеж въздух, лъч светлина, който ще разсее мрака в душата ти и ще ти даде криле да полетиш.

Една книга, която ще те подкрепя в трудни дни, ще пречисти душата ти и ще ти помогне да цениш всеки скъпоценен миг от живота си. И да го живееш с радост!


"ПОКАНА ЗА РАДОСТ" ОТ ФРАНСЕСК МИРАЛЕС И АЛЕКС РОВИРА - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

Една книга извън времето и модата, изпълнена с невероятна енергия. Прости истини, които попадат право в сърцето. Ако ви е завладяла тъга и апатия, ако чувствате, че нещо не е както трябва в живота ви, "Покана за радост" е приятелската ръка, която ще ви преведе през трудностите и ще накара радостта отново да се пробуди у вас.

pokana za radost 30 2022 650x650 min

"Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие, а то е скрито именно в тях. Когато допуснеш радостта в живота си, щастието само ще кацне на рамото ти..."

 


ЕСЕННА ПРОМОЦИЯ! ВСЕКИ ДЕН ДО 30 НОЕМВРИ 2022 Г. - ДВЕ КНИГИ НА ЦЕНАТА НА ЕДНА!

"Да четеш хубава книга е като непрекъснат диалог, в който книгата говори, а душата отговаря…" Андре Мороа

kniga s podaryk animiran new price

 


ЕСЕННА ПРОМОЦИЯ - 30% ОТСТЪПКА ЗА КНИГИТЕ НА ГНЕЗДОТО!

"Не съществува трудност, която един час четене да не смекчи." Шарл дьо Монтескьо

1 esenna promocia 2022 650x650 min


Промоцията е валидна при поръчка онлайн до 30 ноември 2022 година!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki