Драмата на съществуването не е в това да умреш, а в това никога да не започнеш да живееш
- категория: Вдъхновение
Ичиго-ичие – единствена среща във времето
Живеем, оковани от предразсъдъци, съмнения, тревоги и страхове. Носим се по течението, запълваме живота си с бързи и повърхностни преживявания и в същото време не забелязваме красотата на света, не чуваме човека срещу себе си. И така оставяме безценните мигове от живота ни да се изплъзват като пясък между пръстите. А именно те са важните. Те са истинският живот.
Това ни припомня японското понятие ичиго-ичие – част от мистичната и богата култура на Япония.
Изразът ичиго-ичие може да се преведе като „Един път, една среща“ или като „В този момент, една възможност“. Което значи, че всяка среща, всяко преживяване е единствено по рода си съкровище, което никога няма да се повтори по същия начин. И ако го оставим да ни се изплъзне, без да му се насладим, възможността ще е изгубена завинаги.
Фразата се приписва на майстор на японската чаена церемония от шестнайсети век. Една „церемония на внимание“, чиито сложни ритуали ни принуждават да се съсредоточим върху настоящия момент. Защото тя е ичиго-ичие, или единствена среща във времето. Затова в Япония „ичиго-ичие“ често се произнася като поздрав или думи на сбогуване – за да се покаже, че срещата е уникална и специална.
Осъзнаването на ичиго-ичие ни помага да вдигнем крака си от педала на газта и ни напомня, че всяко ново утро на този свят, всяка среща с децата ни и с обичаните от нас същества, всеки златен залез са безкрайно ценни и заслужават цялото ни внимание.
Култивирането и практикуването на ичиго-ичие ще ни позволи да водим по-щастлив и успешен живот, без да мъкнем тежестта на миналото и притесненията за бъдещето. Ще се научим да изживяваме настоящето в неговата пълнота, като разпознаваме и оценяваме онова, което ни подарява всеки миг.
Настоящето е подарък, който чака да бъде отворен
Откакто Сидхарта Гаутама Буда е наставлявал учениците си как да бъдат тук и сега, вече 2500 години хората не спират да преследват идеята за настоящето. Но за съжаление то често се изплъзва между пръстите ни като топящ се сняг.
Ако наблюдаваме хората около нас или дори самите себе си, ще видим, че често ни е трудно да живеем в настоящето, да се задържим в него. Мислите ни пътуват в какви ли не посоки, но трудно остават на мястото, където се намираме сега, с онова, което правим сега, с човека, с когото сме сега.
Как да внедрите ичиго-ичие в ежедневния си живот – 8 дзен урока
1. Седнете и наблюдавайте какво се случва. Духовното ни късогледство често ни кара да търсим далеч – във времето и в пространството – онова, което всъщност ни е под ръка. Дзен ни учи просто да седнем и да прегърнем мига, без повече амбиции. А ако сме с други хора – да приемем компанията им като ценен подарък.
2. Насладете се на този момент, сякаш в него е последният ви дъх. Човек може да живее само в един-единствен ден, освен това никога не може да е сигурен, че ще осъмне на следващия. Затова не бива да отлагаме щастието. Най-добрият момент в живота ни е винаги точно този, в който се намираме.
3. Не се разсейвайте. Една стара поговорка казва, че ловецът, който се цели в две плячки, не улучва нито една; същото се случва и когато се опитваме да водим разговор или да четем книга, докато в същото време гледаме към телефона с крайчеца на окото си. Правете едно-единствено нещо, и то така, сякаш е най-важното на света. И ако го направите по този начин, то несъмнено ще се превърне в такова.
4. Освободете се от всичко второстепенно. Опитният пътешественик се разпознава повече по онова, което оставя вкъщи, отколкото по онова, което носи в раницата си. Тъй като животът е вълнуващо приключение, в което е важно да сте с лек багаж, всеки ден и всеки миг, в който се чувствате претоварени, си задавайте въпроса: „От какво мога да се лиша?“.
5. Сприятелете се със себе си. Вместо да се сравнявате с другите и да се тревожите какво мислят те, приемете, че сте уникално създание – единствено на света.
6. Радвайте се на несъвършенството. Щом дори природата, със своите форми и извивки, с раждането и смъртта, не е съвършена, защо вие трябва да бъдете? Всеки провал е знак, че може да се поеме по различен път. Всеки дефект е покана да полираме диаманта. Всъщност чудесно е да си несъвършен, стига да имаш воля за подобрение.
7. Проявявайте съчувствие. От будистка гледна точка това не означава да изпитваме съжаление към другия, а една дълбока емпатия, която ни позволява да се поставим на неговото място и да осъзнаем ситуацията, в която е попаднал, за да разберем мотивите и грешките му, ако това е нужно. Всеки от нас действа в зависимост от конкретния етап на личностното си развитие. Дори когато поведението на един човек е неприятно и отблъскващо, точно в този момент, тук и сега, то е най-доброто, което може да направи с онова, с което разполага.
8. Отърсете се от очакванията. Ако правите прогнози и очаквате да се случат определени неща, със сигурност ще убиете момента. Ичиго-ичие се преживява с необременен ум, към какъвто ни води Дзен. Очакванията са като опаковката, която ни пречи да видим подаръка. Веднъж щом се освободим от тях, настоящето ни се предлага в целия си блясък.
Драмата на съществуването не е в това да умреш, а в това никога да не започнеш да живееш – Марк Аврелий
Тайните на философията ичиго-ичие ни разкриват авторите на бестселъра „Икигай“ Ектор Гарсия и Франсеск Миралес. В новата си книга „ИЧИГО-ИЧИЕ. Изкуството да превръщаме всеки миг от живота си в незабравима възможност“ те разкриват пред нас много от удивителните аспекти на японската култура, свързани с ичиго-ичие, и ни учат как да създаваме и да изживяваме незабравими моменти – както с други хора, така и когато сме сами със себе си.
