Gnezdoto.net
Няма пряк път до мястото, до което си струва да стигнеш - удивителната история на Хелън Келър

Няма пряк път до мястото, до което си струва да стигнеш - удивителната история на Хелън Келър

Хелън, едно необикновено шест годишно момиченце, стоеше в приказната градина на имението и по лицето й пробягваше едва доловима усмивка.

„Пази слънцето на лицето си и няма да видиш сянка" – мислеше си тя.
Изведнъж до нея се приближи момиче на около двадесет години.

Пристъпваше бавно, предпазливо се спираше до всеки камък и внимателно го заобикаляше. Това беше Ан Съливън. Съдбата й беше поднесла странен дар. Тя имаше проблеми със зрението и беше избрала своето призвание или по-скоро то беше избрало нея – да стане инструктор на незрящи.

Ан държеше в ръцете си прекрасна кукла. Носеше я за Хелън. Приближи се плахо и с трепереща ръка погали малкото момиче по главата. Хелън се сепна. Тъй като нито имаше как да чуе, нито как да види Ан, присъствието на младата дама я изненада и уплаши в началото. Ан бързо подаде куклата в ръцете на детето. Хелън се обърна и сякаш впери очи в инструкторката си, но погледът й се рееше отвъд тази реалност. С трепет Хелън започна да обхожда с пръсти куклата. Искаше да усети и разгадае всяка гънка, всяка извивка, погали с малките си ръце кадифената рокля на куклата. В този миг едва доловимата й усмивка се превърна в сияние, което озаряваше не само собственото й лице, но сякаш огряваше цялата градина наоколо.
Хелън остави грижливо куклата в скута си и подаде ръка на Ан. Инструкторката изписа с показалец по дланта й буква по буква к-у-к-л-а. Повтори го няколко пъти. Хелън засия още повече. Тези знаци по ръката й носеха смисъл.

Хвана Ан за ръката и я поведе към другия край на градината. Там имаше малък фонтан. Хелън протегна ръка и водата започна да се стича по дланта и. Остави грижливо куклата до себе си и протегна ръчичката към Ан. На лицето й се четеше трепетно очакване и любопитство. Ан изписа на ръката и в-о-д-а. За малкото момиче това означаваше толкова много. Този ден се превърна в един от най-паметните в живота й.

helen cover

снимка: wikipedia.com
                                                                      ***
Хелън и Ан са реални личности, живели през XIX-XX век. Тяхната история е пример за това, че животът може да ти поднесе най-горчивите изпитания, и въпреки това волята ти за живот да е толкова силна, че да преодолееш всички препятствия по неравния път. Хелън е пример, че за мечтите няма прегради и можем да бъдем велики, независимо в каква позиция ни е поставил животът. Всичко останало е намиране на оправдания и начин да се измъкнем.
„Животът е или дръзко приключение, или нищо!"

Животът на тази забележителна жена, Хелън Келър, започва на 27 юни 1880 година в Тъскъмбия (САЩ). До деветнадесет месечна възраст тя расте здраво и щастливо дете, докато един ден в следствие на менингит загубва и слуха, и зрението си. На шест-седем годишна възраст вече има речник от около 60 знака, с които общува със семейството и приятелите си.

През 1886 година майката на Хелън се вдъхновява от статия на Чарлз Дикенс. Това вдъхновение я отвежда до института за слепи „Перкинс" в Бостън, където среща Ан Съливън. По онова време Ан е едва на 20 години и също има проблеми със зрението. Тя става инструктор и учител на Хелън. Тяхното приятелство продължава цели 49 години.

Ан Съливън играе ключова роля в живота на Хелън. Тя изписва всяка дума по дланта на сляпо-глухото момиче, докато с другата ръка Хелън обхожда с пръсти предмета.

helen 3

снимка: galleryhip.com

Силата и вярата в собствените сили и таланти отвеждат Хелън далеч отвъд и най-смелите й мечти. През 1888 година тя завърша института „Перкинс". Марк Твен, който е голям почитател на Хелън, я запознава с човек, който вижда потенциала в нея и инвестира в нейното образование – петролния магнат Хенри Роджърс. Благодарение на него през 1904 година, на 24-годишна възраст, Хелън Келър завършва колежа „Радклиф", като става първият сляпо-глух човек, получил бакалавърска степен по изкуствата.

„Оптимизмът е вярата, която води до постигане на целите. Нищо не може да бъде постигнато без надежда!"
Хелън постига наистина много. За нея важи в пълна сила следната мисъл: „Смисълът на живота е живот, изпълнен със смисъл".
Тя написва 12 книги и има редица публикации в медиите. На 22 годишна възраст публикува първата си книга: „Историята на моя живот". В нея разказва своята силна и вдъхновяваща история. Как без да чува и вижда света около себе си, е успяла да научи толкова много за него, усещайки го. Хелън казва, че „най-добрите и красиви неща на света, не могат да бъдат видени или докоснати, те се усещат със сърцето".

Пет години по-късно се появява не по-малко вдъхновяваща книга „Светът, в който живея", а след още пет години издава и поредица от есета, посветени на социализма – „Отвъд тъмнината".

Няколко години след това Келър пише и своята духовна автобиография „Моята религия" и дава началото на „Светлина в моята тъмнина".
„Най-добрият резултат от образованието е толерантността."
Животът на Хелън се развива многопластово и освен писателската си дейснот тя е известна и със своята политическа активност. Тя се превръща в световноизвестен писател и оратор. Като член на социалистическата партия в САЩ тя се бори за правата на хората в неравностойно положение, за правата на жените да гласуват и много други.

                                                                         ***

helen 4

снимка: ew.com


Неслучайно животът на Хелън Келър и силната връзка, която е имала с Ан Съливан, е била драматизирана на сцена. Излиза и филм, посветен на живота на Хелън и Ан Съливън - „Чудодейката". Филмът печели Оскар през 1962 година.

Един пъстър живот, изпълнен с „чудеса" и вяра, че те се случеват всеки ден. Това е животът на Хелън Келър.
Прочитайки нейната история, най-важното, което трябва да помним и да си припомняме всеки ден, е: „Щастливият живот не се състои в липсата на трудности, а в майсторлъка да ги управляваме."

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki