снимка: straightfromthea.com
Ключът към вечната любов според двама души с 86-годишен брак
- автор: Гергана Лабова
- категория: Вдъхновение
Зелмира се омъжва за Хърбърт Фишър на 13 май 1924 г. През 2008 г. възрастната двойка от Северна Каролина е включена в Книгата с рекордите на Гинес. Две години по-късно, по повод Деня на влюбените, Св. Валентин, двамата решават да отговорят на въпроси за живота, любовта и семейството в своя Twitter профил. Ето ги и техните впечатляващи уроци...
1. Какво ви накара да осъзнаете, че може да прекарате остатъка от живота си заедно? Беше ли ви страх?
С всеки изминал ден нашата връзка ставаше все по-здрава, все по-стабилна. НИКОГА не сме мислили за развод.
2. Как разбрахте, че това е правилният човек?
Ние израстнахме заедно. Преди да се омъжим, бяхме най-добри приятели. Знаете какво казват – приятелството е за цял живот. Нашата любов продължи цял живот.
3. Има ли нещо, което бихте направили по различен начин след повече от 80 години брак?
Не бихме променили нищо. Няма тайна за нашата любов. Просто правехме това, което беше нужно - един за друг и за нашето семейство.
4. Какъв е Вашият съвет към хората, които се опитват да запазят вярата си, че правилният човек е някъде там?
Зелмира: Моят беше точно зад ъгъла. Правилният човек никога не е твърде далече, така че имайте вяра – когато го срещнете, ще разберете.
5. Кой е най-добрият брачен съвет, който някога сте получавали?
Уважение, подкрепа и общуване помежду си. Бъдете вярни, честни и истински. Обичайте се един друг с ЦЯЛОТО си сърце.
6. Кое е най-важното, което трябва да притежава добрият съпруг?
Зелмира: Да не се страхува да работи и да се грижи за семейството. 20те години на 20 в. бяха много тежки, но Хърбърт искаше и успяваше да се грижи за нас. Омъжих се за добър човек!
7. Омъжили сте се много млади. Как и двамата успяхте да пораснете като личности и въпреки това да не се разделите като двойка?
"Тези, които заедно сеят и жънат, заедно празнуват". Ние сме отделни личности, но заедно сме по-пълноценни.
8. Кое е общото между вас, по-важно от всичко останало?
И двамата сме християни и вярваме в Бог. Бракът е обет пред Господ. Ние се молим заедно и един за друг всеки ден.
9. Кой е най-скъпият ви спомен от вашия брак?
Нашето наследство: 5 деца, 10 внука, 7 правнука и едно пра-правнуче.
10. Общуването става ли по-лесно с времето?
Децата вече са големи, така че сега имаме повече време да си говорим. Наслаждаваме се на това да сме заедно на верандата, на люлеещите се столове...
11. Как се справяхте, когато се налагаше да се разделяте за дълъг период от време?
Хърбърт: Бяхме разделени за два месеца, когато Зелмира беше в болница с петото ни дете. Това беше най-трудното време в моя живот. Майката на Зелмира ми помагаше с къщата и с останалите деца. В противен случай щях да полудея.
12. Важен ли е спорът?
Стига да не свързан с физическа разправа. Съгласни сме, че няма нищо да не си съгласен и да спориш за това, което наистина е важно. Но се научи да се огъваш, не да се чупиш.
13. В края на деня, когато сте скарани, кое е най-важното нещо, което си припомняте?
Бракът не е състезание – никой не печели точки. Бог ни е събрал, за да печелим като отбор.
За съжаление през 2011 г. Хърбърт почина, на 105-годишна възраст. Две години по-късно го последва и Зелмира (също на 105 години). Споменът за любовта им обаче остава тук, като стръкче надежда за вечност...
снимки: straightfromthea.com
Вижте още: Докато смъртта ви раздели...
