Gnezdoto.net
В памет на Колийн Маккълоу. Да си припомним нейните най-вълнуващи мисли за живота и любовта снимка: authors.simonandschuster.ca

В памет на Колийн Маккълоу. Да си припомним нейните най-вълнуващи мисли за живота и любовта

Днес, на 29.01.2015 г., великолепната писателка Колийн Маккълоу напусна този свят завинаги. Тя остави след себе си 25 незабравими романа, сред които "Птиците умират сами", "Вяра, надежда, любов", "Безкрайният път към дома"... Нека си припомним някои от най-вдъхновяващите й цитати...

1. Любовта и омразата са жестоки. Само симпатията може да бъде мила.

2. Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота.
Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка... или така е според легендата. Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва,тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече.
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите, знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим.

3. Страшно е един-единствен човек да означава за теб толкова много и толкова различни неща.

4. Ничии амбиции не са толкова благородни, че да оправдаят едно разбито човешко сърце

5. Никой не вижда действителността, когато гледа в огледалото. Поне не цялата действителност.

6. ...Защото само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите по пътя.

7. Има нещо в тях, което ви кара да смятате, че да се нуждаеш от жена, е слабост. Не искам да кажа жена за леглото, а жена, която да ви е необходима, истински да ви е необходима.

8. Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме си и това е!

9. Възрастта носи мъдрост; но също така носи и естествена благодарност за щастието да споделиш живота си с някого, когото обичаш.

10. Нищо не ти се дава без някакъв скрит в него недостатък. Просто го приеми.

Поклон!

Вижте още: Уроците на Габриел Гарсия Маркес

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki