10 малки истории за големите неща, които се случиха днес

1. Баща ми е най-добрият баща, който човек може да поиска. Той е любящ съпруг на майка ми (винаги я кара да се усмихва), винаги е бил на моите футболни мачове откакто съм на 5 (сега съм на 17) и осигурява издръжката на цялото семейство.

Тази сутрин, когато се ровех в инструментите на баща ми, намерих мръсен и смачкан лист хартия. Беше лист от стар дневник, написан с неговия почерк точно един месец преди да се родя.

Там беше написано: "Аз съм на 18 години, алкохолик, отпаднал от колежа, жертва на малтретиране, с криминално досие за кражба на кола. И през следващия месец към списъка ще бъде добавено "баща тийнейджър". Но се кълна, че ще оправя нещата за моето малко момченце. Аз ще бъда татко, какъвто никога не съм имал."
Не знам как го е направил, но го е направил.

2. Днес сестра ми и аз бяхме жертви на лоша катастрофа. Сестра ми е една от най-популярните в училище – тя познава всеки. Аз пък съм малко затворена и се мотая с едни и същи две момичета всеки ден.

Сестра ми веднага публикува коментар във Фейсбук за нашата злополука. И докато всичките й приятели коментираха, моите 2 приятелки се появиха на мястото на инцидента, още преди лекарите да са пристигнали.

3. Имам възрастен пациент, който страда от тежък случай на болестта Алцхаймер. Той рядко може да си спомни своето собствено име, както и често забравя къде е и какво е казал преди няколко минути.
Но благодарение на някакво чудо (може би чудото на любовта) той си спомня коя е съпругата му всяка сутрин, когато тя се появи, за да прекара няколко часа с него. Той обикновено я посреща с думите: "Здравей, моя красива Ирина".

4. Днес майка ми почина след дълга битка с рака. Най-добрият ми приятел живее на 2 км от вкъщи и ми се обади, за да ме утеши. Докато по телефона ме попита "Какво би направил, ако се появя в дома ти и ти дам най-голямата прегръдка на света?"
Аз отговорих: "Сигурно ще се усмихна." И точно тогава той звънна на вратата ми.

5. Днес се прибирах с дядо ми, когато той направи внезапен обратен завой и каза: "Забравих да купя букет цветя. Ще взема един от цветаря на ъгъла. Ще отнеме само секунда."
"Какво е толкова специално днес, че трябва да й купуваш цветя?"- попитах аз.
"Няма нещо специално днес", каза дядо ми "Всеки ден е специален. Баба ти обича цветя. Те поставят усмивка на лицето й."

6. Днес срещнах най-красивата жена в самолета. Приех, че няма да я видя отново и затова реших да й кажа колко е хубава. Тя ми даде най-искрената си усмивка и ми каза "Никой не ми е казвал това през последните 10 години."
Оказва се, че и двамата сме в средата на 30-те, неженени, без деца и живеем на 10 метра един от друг. Имаме среща следващата събота, след като се върнем у дома.

7. Днес оперирах малко момиченце. Тя се нуждаеше от 0 кръвна група. Ние в болницата не разполагахме, но нейният брат близнак беше с такава. Обясних му, че това е въпрос на живот и смърт.
Той седеше кротко, но след миг стана и се сбогува с родители си. Докато му вземахме кръв, то тихо ме попита: "Е, кога ще умра?" Малкото момченце си е мислело, че дава живота си за нейния.
За щастие сега двамата са добре.

8. Днес, пред вратата на моя цветарски магазин в 7 сутринта чакаше униформен войник от армията. Той тръгвал към летището, за да отиде на едногодишна мисия в Афганистан.
Каза ми: "Обикновено нося букет цветя на жена ми всеки петък и не искам да я разочаровам, когато съм далеч от нея." След това направи поръчка на 52 букета, които да се доставят всеки петък следобед в офиса на жена му докато той се върне.
Дадох му 50% отстъпка, защото помогна денят ми да започне с нещо толкова прекрасно.

9. Днес отново чета онова прощално писмо, което написах точно 2 минути преди приятелката ми да се появи на врата на 2 септември 1999 г. и да ми каже: "Аз съм бременна." Изведнъж почувствах, че имам причина да живея.
Днес тя е моя съпруга. И сме щастливо женени вече 14 години. Дъщеря ми, която сега е почти на 15, има двама по-малки братя.
И сега, когато препрочитам прощалното си писмо, след което бях решил да се самоубия, си спомням колко благодарен трябва да бъда. Благодарен съм, че имам втори шанс в живота и любовта.

10. Днес гледах с ужас през прозореца на кухнята, когато моят 2-годишен син се подхлъзна и падна с главата напред в басейна. Но преди да успея да стигна до него, нашият лабрадор Рекс скочи след него, сграбчи го за якичката на ризата и го дръпна към ниските стъпала, където той можеше да стои.

Източник: highviewart

Вижте още: Чудеса се случват. Просто трябва да опиташ, когато видиш шанса. Колкото и невероятен да изглежда той...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.