Gnezdoto.net
Поклон пред българския учител

Поклон пред българския учител

Наскоро чух как две момчета на тийнейджърска възраст коментираха учителската професия: „Няма по-долнопробна и тъпа професия! Кой изобщо става учител в днешно време?"

Стана ми тъпо. Не само защото много мои близки и хора, които уважавам, са учители и защото изпитвам безкрайно уважение пред призванието да си учител.

Просто защото осъзнах, че това, което си говореха децата, е вярно. Само в България.

И затова, сега искам да им разкажа тази история – не само на тях, но и на техните родители, на тези хора в нашето общество, които направиха възможно да се случи това.

promo sreden vacancia pc min

promo sreden vacancia mobile min

Един университетски преподавател решил да постави на своите студенти нестандартна задача. Накарал ги да отидат в едно от най-бедните градски гета, известно със своята престъпност и нищета и да намерят 100 момичета и момчета в тийнейджърска възраст. Студентите трябвало да проучат начина на живот и семействата на тези деца и... да направят предположение какво ще е тяхното бъдеще.

Изпълнили задачата студентите и обявили на своя преподавател своето заключение: Почти всички от тези деца ще прекарат живота си в затвора.

Минали почти 20 години. Професорът имал вече нови студенти. Събрал ги един ден и им възложил следната задача – те трябвало да отидат в същото това гето и да съберат информация за същите 100 момичета и момчета – героите от проучването преди 20 години – и да разберат как е минал животът им досега, дали се е оказало вярно предположението на първата група студенти, че повечето ще свършат в затвора.

Заели се студентите със задачата, издирили порасналите вече младежи, разпитвали наляво и надясно за тях и се върнали при своя преподавател със следния отговор:

- Повечето от децата са станали порядъчни и дори успели хора. Едва двама от тях са попаднали в затвора.

- А разбрахте ли каква е причината за това? – попитал професорът – Как така хора, които са израснали в тежка среда на престъпност и мизерия, са станали достойни и почтени хора?

- Ами да, опитахме се да разберем. Единственото общо между тях се оказа една учителка, която е преподавала на всички тях.

- Намерете тази жена – казал професорът – Интересно е какво ще ни каже тя за тези младежи.

Студентите открили учителката, вече възрастна и немощна, и й я попитали:
- Помните ли тези ваши ученици от гетото? Какво направихте с тях, на какво ги научихте, та всички те станаха успешни и порядъчни хора?

- Не знам... – отговорила възрастната жена – Аз просто обичах тези деца. И се грижех за тях...

Ще кажете – у нас няма такива учители. Не, има. И то много. Може би има стотици такива учители, които са променили човешки съдби. Ние просто не знаем за тях.
Те не преподават история, български или химия. Те възпитават и изграждат личности.

А сега, уважаеми хора, родители, политици, общественици, моля ви да се замислим - какво направихме с нашите учители. Не ги ли унизихме, когато искаха малко по-достойно заплащане? Не ги ли смачкахме и сложихме в ъгъла на общественото поле с думите: „Какво толкова работите?" Не ги ли оставихме на дъното на социалната йерархия като презряна професия?

Длъжници сме на българските учители. Нека поне да си признаем.

Шапки долу!

Вижте още: ПРИТЧА ЗА НАШИЯ АНГЕЛ-ПАЗИТЕЛ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki