Gnezdoto.net
Бързаме, все бързаме.... снимка: wallpoper.com

Бързаме, все бързаме....

За вечното бързане. И вечното закъсняване. За пропуснатите моменти. И неосъзнатите радости. За моя и твоя живот...

Тичаме, все тичаме...

Тичаме за работа, тичаме от работа към вкъщи – да сготвим, да изперем, да прегледаме домашните на децата, да закараме колата на ремонт, да намерим майстор за провредения електроуред вкъщи или за прокапалата чешма....
Тичаме по институции, поликлиники, задачи...

А всъщност замисляме ли се някога кой всъщност има нужда от това тичане...

Дали нуждата от добра дума или мила усмивка не е по-голяма от топло ядене и изгладена риза...

Дали нуждата да прегърнем детето си не е по-голяма от това играчките му да са подредени, да му прочетеш приказка, или просто да си поговорите, не е ли по-важно от това дали точно е изписана сложната дума в домашното му, дума, за която дори ти самият не си сигурен как се пише и какво точно означава...

Хора, спрете! Земята се върти винаги с една и съща скорост! Тя никога не тича!
Закъде тичаме тогава?!

Мястото, за което тичаме, винаги ще бъде там, където е, но хората, които обичаме, никога повече няма да са същите и мигът с тях никога повече няма да се повтори!

Забавете ход и преди всичко друго, което сте се разбързали да свършите, намерете време да спрете до тях и да ги попитате как са! Да им покажете цъфнало пролетно цвете, интересна мида на морския бряг или просто по-различно изглеждаща звезда на небето!

И в този миг си припомнете, че ги обичате и както те, така и вие имате нужда от всичко това! Подарете на душите им своята душа...

Moже да намерите Марияна Дживтерова в нейната facebook страница: facebook.com/ednasiti. Информация за нея и още нейни текстове ще намерите ТУК.

Вижте още: Нищо не трябва!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ВДЪХНОВЕНИЕ"

vig vsi4ki