Историите, които променят - Не се надявай, вземи решение

Докато чаках да взема приятел от летището в Портланд, Орегон, имах едно от онези преживявания, които променят живота, за които ще чуете другите хора да говорят – от онези мигове, който се промъкват неочаквано. Това се случи на едва около половин метър от мен.

Озъртайки се да открия моя приятел сред пътниците, които слизаха  от самолета, сред тълпата аз забелязах един мъж да идва към мен, носейки в ръцете си две леки чанти. Той се спря точно до мен, за да поздрави семейството си.

Първо той даде знак на малкия си син (може би на около шест години), докато оставяше на пода багажа си. Прегърнаха се  продължително и толкова любящо. Когато те се отдалечиха един от друг, чух бащата да казва: "Толкова е хубаво да те видя, синко. Липсваше ми толкова много!". Синът му се усмихна някак срамежливо, извърна очи и тихо отговори: " Аз също, татко! "

Тогава мъжът се изправи, взря се в очите на по-големия си син (може би девет или десет годишен) и докато обгръщаше с длани лицето му, му каза: "Вече си млад мъж. Аз много те обичам, Зак! "И също го прегърна нежно и любящо.

Докато това се случваше, момиченце (може би една годинка или годинка и половина) се беше свило от вълнение в обятията на майка си, но нито за миг малките й, прекрасни очи не се отделяха от баща й. Човекът каза: "Здравей, момиченце!", и нежно взе детето. Той бързо целуна лицето й и след това я притисна към гърдите си, докато я люлееше. Малкото момиче веднага се успокои и отпусна глава на рамото му, беше застанала неподвижно, а на лицето й се четеше спокойствие и доволство.

След няколко минути той подаде дъщеря си на най-големия си син, за да я подържи, и заяви: "Аз запазих най-доброто за накрая!". И той целуна жена си толкова страстно, колкото не бях виждал мъж да целува своята съпруга. Той се взря в очите й за няколко секунди и след това тихо прошепна: "Обичам те толкова много!" Те си размениха големи, лъчезарните усмивки, докато държаха ръцете си.

За миг ми напомниха на младоженци, но знаех, че това е невъзможно, съдейки по възрастта на децата им. Стана ми неудобно, осъзнах колко бях погълнат от прекрасната гледка на безусловна любов, на която бях станал свидетел, само на една ръка разстояние от мен. Изведнъж се почувствах неловко, сякаш нахлувах в нещо свещено, но бях изненадан от собствения си глас, който нервно изрече: "Уау! От колко време сте женени?

"Заедно сме от четиринадесет години, дванадесет от които сме женени." - отговори мъжът, без да откъсва поглед от лицето прекрасната си съпруга. "Е, тогава, колко дълго сте били далеч един от друг?" - попитах аз. Мъжът най-накрая се обърна и ме погледна, все още сияеше и се усмихваше радостно. "Цели два дни!"

Два дни? Бях изумен. По начина, по койте се поздравиха, бих предположил, че са били раделени в продължение на седмици или дори месеци. Знам, че изражението ми ме издаде.

Казах почти небрежно, като се надявах това да сложи точка на моята намеса в тази семейна идилия (и да се върна към търсенето на моя приятел): "Надявам се бракът ми да е толкова страстен и вълнуващ след дванадесет години!"

Мъжът изведнъж спря да се усмихва.

Погледна ме и с твърдост, която сякаш изгаряше душата ми в дълбочина, каза нещо, което ме преобрази, превърна ме в друг човек, каза: "Не се надявай, приятел... вземи решение!" След това се усмихна отново, стисна ръката ми и каза: "Бог да те благослови!"

Автор: Майкъл Д.

Източник: academictips.org

Вижте още: Кратки, интригуващи и майсторски разказни истории в 55 думи (втора част)

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.