Човекът, който ни завеща любимия Мечо Пух

Как и къде е роден Мечо Пух?

Вдъхновение за написването на тези две творби Алан Милн черпи от своя син Кристофър, който е и герой в книгите. Любимата играчка на момчето било едно протрито плюшено мече, което носело името Мечо Пух, в чест на прочутото мече Уини от Лондонския зоопарк. Всъщност историята му толкова впечатлила малкото момче, че то дори започнало да влиза в клетката на животното и да го храни. В този момент Алан Милн наблюдавал взаимодействието между сина му и малкото мече.

А каква всъщност е историята на самото мече, чийто прототип е Мечо Пух? През Първата Световна война, по времето на изтеглянето на отряд от Уинипег, Канада, лейтенант Хари Коулбърн, спира да си почине на Уайт ривър. Там, срещу 20 долара се сдобива с малко черно мече от трапер, който убил майка му и го кръщава Уинипег. Животинчето се превръща в невероятен любимец и талисман на Втора канадска пехотна бригада. На път за Англия мечето пътува с войниците, а след пристигането на Острова, отрядът е разпределен във Франция и за съжаление не могат да вземат своя любимец със себе си. Лейтенант Коулбърн оставя Уинипег в Лондонската зоологическа градина, а през 1919 година го подарява на зоопарка, защото вижда привързаността на персонала към мечето. Уини, както го наричат всички, се превръща в основна атракция и талисман.

И така, няколко години по-късно мечето Уини се среща с един от най-добрите си приятели на име Кристофър Робин. Баща му все по-често го води до клетката на мечето и детето се привързва невероятно много към своя нов приятел. То дори сменя името на плюшеното си мече от Едуард на Уини Пух. Има много теории откъде идава „Пух". Една от тях е свързана със звука, който издавало мечето, за да пъди мухите от нослето си.

Кристофър Робин с любия си Мечо Пух                           снимка: liveamtl.com

Всъщност, за първи път първите две глави от великата книга „Мечо Пух" са публикувани през 1925 год. във вестник „Лондон ивнинг нюз", под заглавието „Детска приказка от A. А. Милн". На следващия ден, Коледа, тези откъси са излъчени и по радио BBC с гласа на Доналд Калтроп. Година по-късно, Алън Александър Милн подарява на сина си, както и на целия свят една от най-четените и обичани детски творби за всички времена.

Алан Милн купува имение (Кочфорд) близо до гората Аждаунс, Съсекс. Именно в тази гора се заселват всички приятели на Мечо Пух, които също като него са подарени на Кристофър Робин. Милн се опитва да види света през очите на сина си, а на него остава ролята на бащата, който разкрива през погледа на възрастен същността на нещата.

В интересни приключения се въвличат героите: наивният и глуповат Мечо Пух, страхливият Прасчо, меланхоличният Йори, игривият Тигър, грижовната Кенга, Зайо и Бухал. А историите освен забавни са и изключително поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите на Милн са дело на Е.Х. Шепърд.

След смъртта на Алан Милн, правата върху героите от „Мечо Пух" са продадени на Уолт Дисни, която прави поредица от анимационни филми за Мечо Пух и други стоки свързани с образа на Пух и неговите приятели.

"Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
"Преди всичко — каза си то — това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй — бръм... бръм... — без да значи нещо. Щом има бръмчене — значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела."
После мисли още дълго и си каза:
"А единствената причина да си пчела — доколкото знам — е да правиш мед!"
То се изправи развълнувано.
— А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!
Така мечето започна да се катери по дъба."

Историите за приключенията на Мечо Пух са любимо четиво, както на възрастните, така и на децата. Повече от половин век родители се забавляват, четейки на децата си Пуховите истории. Отношенията между героите са искрени и открити, изпълнени с топлина, с аромат на любов и приятелство. Можем само да се поучим от героите, начело с Пух, да бъдем по-естествени, добросърдечни, добронамерени и обичливи, въпреки дребните и малко по-големите ни недостатъци, които освен да ни отличават един от друг, могат и да ни сближават.

„Когато рекичката стигнеше до края на Гората - вече пораснала, - тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. "Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!"
Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!"

Авторите на американския сборник „Класици на детската литература" споделят, че приключенията на Мечо Пух са забавни за малки и големи и поради „концентричните кръгове, в които Милн е поставил героите си според техните познания: по-големите животни разбират неща, които по-малките не разбират, Кристофър Робин разбира неща, които повечето животни не разбират, а разказвачът и читателят пък разбират неща, които Кристофър Робин не разбира, тъй че всеки може да се смее в захлас на по-неукия."

"- Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
- Ами, - каза Пух - какво обичам най-много...
И той се спря да помисли. Защото при все, че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза:
- Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: "Какво ще кажете за нещо малко?", и аз да кажа: "Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?", и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят..."

Книгите на Алан Милн за Мечо Пух са от тези, които са за цял живот. Любими от детството до старини. Те са от книгите, които забавляват, но в същото време учат на простички и много важни неща. Може би именно на това се дължи дългогодишният успех на Пух и неговите приятели.

Бащата на Мечо Пух – Алан Милн

снимка: reddit.com

Алан Александър Милн е роден на 18 януари 1882 година в Шотландия. Израснал е в Хилбърн и е учил в малко обществено училище, управлявано от баща му. Още като студент блесва неговият писателски талант и той започва да пише за ученическото списание „Гранта". Работата на Милн прави впечатление и на водещо британско хумористично списание „Пънч", където Милн става сътрудник, а на по-късен етап помощник редактор.

Но в живота му настъпва превратен момент със започването на Първата Световна война. За войните самият Милн пише: „Войните са най-глупавото и детинско нещо на света." Но все пак чувства, че трябва да направи нещо, вярвайки че неговата война е против войните, той заминава доброволец на 10 февруари 1915 год. Присъединява се към Британската армия и служи като офицер в полка на Роял Йоркшир. По-късно, след изтощителна и тежка болест се оттегля. Милн е привлечен във военното разузнаване да пише пропагандни статии между 1916 и 1918 година. През 1919 г. се заселва в Челси.

Относно любовта и създаването на семейство Алан Милн е изключително колеблив. Оженва се за Дороти Дафни де Селинкорт през 1913 год. и им се ражда син Кристофър. През целия си живот Милн е силно лоялен към семейството и приятелите си.

Погрешно е да се смята, че Алан Милн пише само за деца. Той твори още есета, драматургични творби и романи. През 1934 г. написва книгата си „Достоен мир", в която изобличава войната. Пише още стихотворения, между които са заглавия като „Вечери", „Сменят стражата в Бъкингамския дворец", „Коледата на крал Джон". Тези творби са публикувани в неговите книги „Когато бяхме малки", „Сега сме на шест години". Също така се занимава и с адаптация на тектове за сцена, сред които е „Шумът на върбите" на Кенет Греъм.

Алан Милн умира на 31 януари 1956 г. на 74 години в Хартфилд, Съсекс, Англия.

Едно от най-скъпите завещания, което сме получили от Милн са емблематиочни реплики на Мечо Пух: „Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!"

Вижте още: Любовта не се пише, тя се чувства! - 17 зареждащи цитата от Мечо Пух

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.